В този том си дават среща различни теми от традиционната обредност и вярвания, някои проблеми, свързани с тях, и подходи за научния им анализ. Обширният географски обхват на изследванията дава основания за съпоставка на явленията на по-широка основа, а включването на различни културни пластове (като се започне от най-древните и се стигне до времето на модерното общество) позволява да се проследят процесите и в дълбочина. В своята съвкупност публикуваните тук студии разкриват динамиката на явленията, отнасящи се до българската традиционна култура, единството на тази култура, нейното богато многообразие и пъстрата й ... |
|
|
Изданието предлага разнообразни сценарии за организация и провеждане на празници и тържества в детската градина. Празниците и тържествата в детската градина осигуряват възможност на децата да усвояват нови знания и да формират социални умения, да се забавляват и да събират скъпи спомени. Свързани са с образователните традиции и националната ни идентичност. Непрекъснато разширяващият се спектър от празници, тържества, ритуали и други форми на възпитание и обучение е условие за: създаване на смислено, интересно и приятно ежедневие на децата в детската градина; формиране на умения за планиране и за решаване на ... |
|
|
В деветия том на "Етнографски проблеми на народната култура" ще намерите: ковачът - митичен герой, фолклорен персонаж, занаятчия, уважаван човек, маргинал аналитично интерпретиране на традиционното побратимяване сред българите от гледна точка на теорията за размяна на аспирирани статути в културата, представящо го в полето между приятелството и кръвното родство, а в същото време - и като моделирано от идеята за интерес, изгода и отплата апокалиптичните очаквания - роля на модернизацията, глобализацията и новите технологии за формиране на образите за края на света в съвременността погребалните обичаи на ... |
|
|
Поредният том представя различни аспекти на традиционната и съвременната култура в етноложка перспектива. Анализират се методологически въпроси, свързани с динамиката на изследователските парадигми в българската етнология и с прилагането на психологически подходи към етнографията и фолклора. Студиите предлагат анализи на проблеми на социално-нормативната култура, на календарни обичаи на българите в Румъния и на хранения на общността, свързани с новороденото и малкото дете. Отделни изследвания представят пространствата на детството в София през XX в. и културните характеристики и социалните практики на пенсионирането. В ... |
|
|
|
|
|
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Второ издание ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба. ... |
|
|
Трето издание. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. ... |
|
|
Българската проза днес не говори и не може да говори, както тази отпреди 30 години. Но няма такова разминаване, когато препрочитаме книги, писани отвъд този лимит от 30 години, но на други езици. Българският език на преводите е запазил една атемпоралност, която обаче не е достигната от писаните през същото това време книги на български. Книгата, в която са събрани есета върху новоизлезли български книги, дава една гледна точка към тези размествания в представите за литературата и за езика ѝ. Един небезпристрастен прочит и търсене до каква степен новите книги прекъсват съществуващи представи за литературните ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Статии, краеведски изследвания, кореспонденция."Учителствувах малко време, след това станах директор на местния музей, влязох в управата на читалището, редактирах вестник, рисувах декори, дегизирах артистите-самодейци, завеждах литкръжок, бях експерт в съда по фалшиви документи и станах не само общественик, а въобщественик. Сега на стари години съм пенсионер, но еднакво ме интересува история, археология, белетристика и живопис, а една наша пословица казва: „Който гони два заека, не улавя ни един.“ Аз обаче гоня не два, а четири, затова не можах да уловя нито един досега, но живея с надеждата, че през следващите ... |
|
|
Слово - Терясвам. ... Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба. ... |
