Императорът на Рим. Властта над древноримския свят

Императорът на Рим. Властта над древноримския свят Мери Биърд Времетраене: 0:47 мин. Пегол Йоана Вълчева Времетраене: 0:59 мин. Как да станем по-добри във всичко Скот Х. Йънг Времетраене: 1:03 мин. Цар Калоян и неговото време Никола Дюлгеров Времетраене: 1:11 мин. Как да преминем през менопаузата Тамсен Фадал Времетраене: 0:57 мин. Изола Алегра Гудман Времетраене: 0:54 мин. Как да се предпазим в интернет For Dummies Джоузеф Стайнберг, Кевин Бивър, Тед Кумбс, Айра Уинклер Времетраене: 1:03 мин. Прегърни ме силно Д-р Сю Джонсън Времетраене: 0:56 мин. Паисий Хилендарски Времетраене: 1:41 мин. Виктор Франкъл Времетраене: 1:40 мин. Поредица Българска класика за деца от Пан Времетраене: 0:59 мин.

След бестселъра SPQR, в който Мери Биърд разказва историята на Древен Рим, Императорът на Рим се фокусира върху владетелите, управлявали Римската империя: от предвестника на едноличната власт Юлий Цезар (убит през 44 г. пр. Хр.) до момчето император Александър Север (убит през 235 г.).

За разлика от традиционния подход, който проследява хронологично живота и управлението на императорите, робувайки на клишета като побъркания Калигула, чудовището Нерон, философа Марк Аврелий..., Мери Биърд акцентира върху характера на властта и нейния публичен образ. Каква власт са имали императорите в действителност? Наистина ли в дворците се е проливала толкова много кръв? Какви шеги е разказвал Октавиан Август?

С типичното си умение да съчетава ежедневното с епичното Биърд осветява домашния живот на императора, контактите му с публиката на стадиона и в Колизеума, пътешествията му в различни краища на империята и дори пътя му към небето. Тя изследва и развенчава много от утвърдените през вековете митове за властта на императорите, включително представите за тяхната изключителна жестокост и баснословно прахосничество. Пред нас застават живите образи на императорските съпруги и любовници, съперници и роби, войници и придворни смешници, а също и на обикновените хора, които дебнели императора, за да пъхнат в ръката му своето прошение.

Книгата анализира политическите, социалните и междуполовите отношения в императорски Рим и разкрива какво означава да бъдеш най-богатият, най-могъщият и най-смъртоносният от всички римляни.

Мери Биърд (родена 1955 г.) е най-известният специалист по класически цивилизации във Великобритания. Преподавател е по антична литература в Кеймбридж и Кралската академия по изкуствата и редактор по класическа литература в Таймс, а също и сценарист и водещ в няколко филма на Би Би Си за Античността. Носител е на редица научни звания и отличия.

"Смъртоносният домакин

Сирийският юноша Хелиогабал, който бил император на Рим от 218 г. до убийството му през 222 г., е останал в паметта като разточителен, находчив домакин на пиршества, който от време на време проявявал садистични наклонности. Той влагал голяма изобретателност в менютата на своите угощения, ако се съди по разказите на античните автори. Понякога поднасяли храни само в определен цвят - зелени или сини. Друг път сервирали деликатеси, които били екзотични (или отблъскващи) дори според високите римски критерии (камилски крака или мозъци от фламинго, а за домашните му кучета - гъши пастет). Понякога давал воля на злобното си (или незряло) чувство за хумор, като канел тематично подбрани сътрапезници: група от осем плешиви мъже, осем еднооки, осем страдащи от херния или осем огромни дебелаци, които предизвиквали жестокосърдечен смях с безуспешните си усилия да се сместят на една кушетка.

Сред останалите му гуляйджийски шегички били пърдящите възглавници (първата им документирана поява в западната култура), които постепенно изпускали въздуха си и гостите накрая се озовавали на пода; имитациите на ястия от восък или стъкло, сервирани на по-незначителните гости, които цяла вечер с къркорещи стомаси гледали как по-добре поставените им сътрапезници ядат истинска храна; питомни лъвове, леопарди и мечки, пуснати да се разхождат сред гостите, които си отспивали след нощните ексцеси и когато се събуждали, умирали не разкъсани от зверовете, а от страх. Друга смъртоносна прищявка, грабнала въображението на художника Лорънс Алма-Тадема през XIX в., била идеята на Хелиогабал (както се твърди, осъществена на практика) да засипе сътрапезниците си с такова огромно количество цветни листенца, че гостите били задушени до смърт.

Прегрешенията на императора не се изчерпвали с неблагоприличното му поведение като домакин. Склонността му към прахосничество явно била толкова неудържима, че той никога не носел един чифт обувки повече от веднъж (странна алюзия за Имелда Маркос, някогашната първа дама на Филипините, която се славеше като притежателка на повече от три хиляди чифта обувки, натъпкани в шкафовете ѝ). Друга бравурна проява, извратена и скъпа: Хелиогабал трупал в летните си градини сняг и лед от планините и ядял риба само когато се намирал на много километри от морето. Твърди се освен това, че потъпкал грубо религиозните норми, като се оженил за весталка - една от най почитаните римски жрици, длъжни да пазят девствеността си под заплаха от смъртно наказание. Приписват му и друго религиозно престъпление - че наченал подмолна, макар и непродължителна революция, целяща да замени Юпитер като главен римски бог с Хелиогабал - божеството на неговия роден град Емеса, Хомс в съвременна Сирия, с което име днес е известен почти навсякъде и самият император (звучи по-ефектно от Марк Аврелий Антонин, каквато е една от версиите на официалното му име). Не пропуснал да наруши и традиционните норми по отношение на половете. Някои истории наблягат специално върху навика му да носи женски дрехи и грим и дори опита му да смени пола си по хирургичен път. Един писател от същата епоха, Дион Касий, автор на солидна осемтомна история на Рим от създаването му до III в. сл. Хр., твърди, че императорът поискал от лекарите да му направят женски интимни части с разрез. В наши дни понякога го обявяват за един от първите трансджендъри, отишъл докрай в предизвикателството си към закостенелите бинарни стереотипи. Повечето римляни вероятно биха сметнали, че преобръща света им наопаки.

Античните описания на неговото управление съдържат цели страници, в които подробно се изреждат ексцентричните прояви на императора, шокиращото подкопаване на общоприетите норми и отвратителните му жестокости - включително жертвоприношения на деца, заемащи челно място в някои от тези списъци. Подобни истории са една от темите, на които се спирам по-подробно в Императорът на Рим. Откъде идват те? Доколко са били запознати с тях обикновените жители на Римската империя? Кои - и защо - са роптаели по повод пиршествата на Хелиогабал? И независимо дали тези истории са верни или не, какво ни казват те за римските императори или за римляните изобщо?"
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Главни персонажи
Карти
Добре дошли
Пролог. Пиршество при Хелиогабал
Основни принципи на едноличната власт
Кой е следващият? Изкуството на наследяването
Пиршество на властта
Дворецът отвътре
Хората от двореца: императорът в своя двор
На работа
В свободното време
Императори в чужбина
Лице в лице
Мисля, че ставам бог
Епилог. Краят на една епоха
Какво стои зад името?
Допълнителна литература и места, които да посетите
Списък на илюстрациите и картите
Благодарности
Хронологична таблица
Показалец