Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Петият том от съчиненията на Иван Гранитски съдържа публицистични текстове, писани през годините 2000 – 2003 и публикувани във вестниците „Труд”, „Дума” и „Република”. Авторът сам нарича тези текстове „поетически подсвирквания и подгаврания” и възражда една традиция в българската възрожденска публицистика – формите на памфлета, филипиката, гротеската и антрефилето като поетическа реакция на безобразията и безчинствата на т. нар. нова политическа класа през последните години. ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
|
"Българските правителства не изпълниха дълга си във връзка с договора за покровителство на малцинствата, който им даваше възможност за защита на поробените българи. Даже и ако не би съществувал тоя договор, България трябваше да се застъпва за своите братя. Българските правителства не си дадоха труд да уредят и една сериозна защита на националната кауза в чужбина; не намериха средства за издаване вестници, поне в три-четири важни центрове в Европа, където се създава общественото мнение. Безгрижие прояви и българският парламент. Депутатската група от Петричкия окръг непрестанно Иван Михайлов настояваше да се вписва в ... |
|
|
"Поемата "Баща на вечността" се роди по един почти мистичен начин. Отдавна разсъждавам върху някои езотерични пейзажи на моя приятел художника Владимир Пенев. Същевременно, когато той прочете първия вариант на поемата не само я хареса, но и предложи нови свои пейзажи, вдъхновени от текста. Така след много разговори стигнахме до идеята да успоредим двадесет и четирите части на поемата с 24 нови пластически видения. Владимир Пенев се интересува не толкова от архитектониката на конкретния пейзаж, макар да е сътворил цели серии от великолепни пейзажи - хълмове, загадъчни морски заливи, лагуни, ниви, угари, ... |
|
|
В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
|
"При разработката на темата много добре разбирам, че не може да се осигури равен старт при представянето, изучаването и разискванията по нея, тъй като едни от читателите са по-напред в усвояването на материята, а други едва сега започват да я усвояват. Ето защо ще помоля първите да бъдат търпеливи и спокойни. Има какво ново да научим всички, включително и аз, тъй като тази сложна материя предлага стотици хипотези, които се извличат постоянно в работата с нея и то от минимален брой текстове на закона. Групиране на наказанията при множество престъпления. Много държа да се изяснят най-напред някои основни принципи и ... |
|
|
"Митологичен прочит на "Травиата" от Джузепе Верди" е оригинално изследване на тази безсмъртна оперна творба. Увлекателно и достъпно Иван Драгоев води читателя към осмисляне на любовното чувство и го кара да се запита за своето място в тези толкова фини междуличностни отношения. Методологията следва митологичната схема за анализ на автора от "Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс" (2002). Основание за такава стратегия му дава наблюдението, че без да има връзка с Античността, в "Травиата" може да бъде открито типичното противопоставяне на божествена и човешка гледна точка. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска проза" на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". ... Нека заглавието на тази книга не Ви стряска. Това не е тягостен роман, чийто сюжет се развива на прага на отвъдния свят. Нито печална равносметка на житейски път, стигнал до безизходица. Който е прочел първите две книги от трилогията, романите "Дани" и "Брокат и парцали", знае, че героите на Иван Голев са всичко друго, но не и отчаяни хора. Тъкмо обратното, животът около тях и в тях кипи, обзети са от страсти, а съдбата ги води през често пъти горчивите, но винаги ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
