В представителния том известният поет и преводач е поместил най-доброто от поезията си, създавана през годините. Лиричен и мисловно устроен, този поет винаги е имал своите почитатели. Подобно издание ще бъде истинска радост за тях. "На попрището жизнено в средата, на половината от вчера и отвъд... Това е цяла вечност! А следата от всичко друго е сега на съд. Но трябва ли да се упрекна в нещо, когато просто исках - да съм жив! А всичко друго е - сърце горещо, нагоре към венеца мой... трънлив." ... |
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
|
"И светла топлоока обич ме връщат кат майчини очи към оня дъхав, хлебен чернозем от който кълни обич и надежда, от който тръгват моите мечти и на сърцето пътя се отрежда... Не можеш да отминеш своя знак белязано е твоето доверие от костите на нашите деди, от легендарните поверия... Живееш, за да създадеш и обич в тебе да се върне в очите ти се ражда топъл ден... ... Ти можеш да започнеш вече!" Тенко Тенев ... |
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
Стихосбирката представя поетичния свят на Тодор Копаранов, изпълнен с доброта и човечност. Тази поезия ни заразява с чистота и откровеност, със съкровената интимност на преживяванията и размислите. Поръка към ближния Сняг вали от кичестата круша - едър, ароматен майски сняг... Поседни до мене и послушай как се ражда новият рояк, как се стрелва, как бучи, как стене, как превзема слънчевата вис... Поклони се, паднал на колене, засвири на тънък крушов лист!... ... |
|
Лирична, мисловно-съзерцателна и пластична в изказа си, поезията на Детелина Димова с лекота приобщава читателя към собствения си свят. Тук са смесени въображение и реалност, тревога и очакване, но над всичко стои мъдрото и малко тъжно прозрение за човешката съдба, поела „към бъдното – в което скита умът, обречен да изчезне.” Откъс от книгата: "Часът настъпи. Разсъмва. Да тръгваме. Хоризонтът отвори огромното си око, самотният гонг сложи точка. И тръгна отново огромното колело, безбройните лотоси се разтвориха - да тръгнем безмълвни от Вавилон, да тръгнем без бързане, със скорост на метеор, без церемонии, монолози ... |
|
Стихосбирката излъчва чувствителност, детска доверчивост и непосредственост и разбира се, любов. Зад всичко това прозира тревогата й по отминаващата взаимност, по все по-обсебващата самота. И за надеждата, която не бива да умира. "И само някакъв цигулков вопъл, протест неистов, плач, или молба, ще скъса сетната ми струна топла... И ще съм после просто дъжд в дъжда." ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Човекът е творение на Естеството и то е вложило в него всичко, от каквото и съставено самото то. Съдба – тава е основната водеща страст. Човек с голяма съдба е човек с голяма страст. Силният човек е личност с една основна, преобладаваща над всичко останало страст. Страстта е синоним на съдбата. Това заявява още в началните страници на „Мостът на Сан Луис“ тридесетгодишният Уайлдър и след това подхваща своя разказ. "Кое е това нещо, което събира хората и ги смирява?" - пита той по-нататък. Кое? - Любовта. ... |
|
Поредица "Световните религии" ... Джон Ричис е професор по богословие и библейски критицизъм в университета в Глазгоу. Книгата му е възхитително въведение в начините, по които Библията е станала това, което е днес, и в това, какво означава и е означавала за вярващите. Примерите са идеално подбрани, а разсъжденията са ерудирани и оригинални."Може би кратка книга на Джон Ричис, но не и проста - нито би могла да бъде. Това е майсторско резюме без минимализиране на проблемите: тя наистина ги излага точно така, както трябва да бъдат изложени."Канон Ерик Джеймс"Джон Ричис съумява щедро да изтъкне ... |
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети. ...Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |