"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
Автографи в един разказ за книги, хора и събития. ... Книгата, която е пред вас, е написана с непреднамерена спонтанност. Всеки книголюбец познава първоначалната радост от намирането на тези записки, които наричаме автографи. С увеличаване на броя на любимите книги, нараства и броят на откритията и се явява необходимост от споделяне на намереното, което се е превърнало в документ на миналото и на човешките отношения, скрит зад кориците на често забравени (или забранени) книги. Това е сторил д-р Тони Зарев във втората си книга. Тя е своеобразно продължение на предишната - "Литературен детектив". Тук има ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни? Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите... За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство "Ентусиаст" публикува том четвърти от поредицата "Събрани съчинения" съдържащ хумористична и сатирична фантастика. В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и "Напред, човечество", който се нарежда сред най- ... |
|
Смисълът на творчеството Кризата на изкуството ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев . За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската антропология. Всички науки за човека (но не като природно, а като социално същество) привличат неговото внимание и във ... |
|
Съставител: Жечка Георгиева. ... Имало едно време едно много четящо момиче, което обожавало приказките и се забавлявало с тях дълги години. И един ден си казало: само ако можех да съставя книга с всичките си любими приказки... Така че когато след много години станало издател, сбъднало и мечтата си. Приказките се оказали 79 на брой и никой не се учудил, че сборникът се харесал на всички и се издавал непрекъснато в продължение на повече от 10 години. Сега, близо 15 години след последното издание, Колибри го предлага на новите поколения, които не са имали радостта да се насладят на подборката от български, руски, френски, ... |
|
Книжката е част от поредицата "Моята първа книга" на издателство "Пан". ... Иван Вазов е най-известният български писател. Всяко дете знае наизуст стихотворението "Аз съм българче", а "Под игото" е любимата книга на всички поколения. Свикнали сме да го наричаме "патриарх на българската литература". От тази книжка ще научите за неговото детство, за семейството и младостта му, за първите му стъпки в литературата. Изданието е богато илюстрирано, а фактите за живота и творчеството на Вазов са поднесени увлекателно. ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |