Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си, без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка, която свързва всички неща."Скъпи читателю, Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място ... |
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
Три неща ви трябват: буден ум, будно сърце и будно тяло, нищо повече. Да се радваме на нашите мисли, на нашите чувства. Да се радваме на мислите и на чувствата на другите. Да се радваме на онова, което Бог е направил в света. То е щастието. ... |
|
"Щом картинките в тази книжка видиш ти, нищо повече не ще те заболи.Следвай като на игра тези правила и ще се радваш ти на здравина.С помощниците наши - витамините, а също с усмивката, обичта и силата на мисълта ще се справим с болестите по света."Из "Витамините в нашата храна" ... |
|
Илюстрации: Мила Лозанова. ... Книга трета от поредицата "Феята от захарницата" на издателство "Рибка". Какво ли се случва този път на щурата фея Ванилия? Какво ли не - както винаги. Но този път, освен всичко друго, Ванилия е и агент. Или поне тя така смята. Със сигурност има няколко изчезнали феи. Има и един много алчен човек. Има ги и госпожа Петрова, и мама Петя. Има обаче и много други герои, които се появяват за първи път. Има и една изключително гадна роса, която Филип се налага да опита. Както и една очарователна Тюлипа, за която сега нищо повече няма да кажем. Дали тази книга е интересна? О, ... |
|
Как да използваме бързината като средство за конкуренция в бизнеса ... Защо АОЛ е най-печелившата нова медийна фирма в света, поглъща конкурентните фирми една подир друга и привлича милиони абонати, докато "Продиджи" и "КомпюСърв" се превръщат в история? Как стана така, че само за двадесет и четири месеца "Хотмейл" бе оценена от "Майкрософт" на цели 400 милиона долара, като преди това не беше нищо повече от една добра идея? Какво превърна "Чарлс Шуоб" от малка фирма с четирима брокери на едно бюро в най-голямата компания за финансови услуги в света? Консултантите-новатори ... |
|
В свят, където насилието и жестокостта ни заливат отвсякъде, сигурно и вие се питате къде е жилото на злото, защо се иска толкова малко човек да прекрачи тънката граница на елементарната почтеност и нравствените задръжки и да се превърне в най-свирепия хищник. В първия ден от новата учебна година едно момче на четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата от класа ... |
|
Малка книжка с 32 мисли за съдбата. Книжката е в удобен джобен формат с размери 10 / 14 / 0.7 cm. "Нито ти, нито аз знаем каква е съдбата ти. Може никога да не узнаеш! Съдбата не винаги е като увеселение в края на вечерта. Понякога тя не е нищо повече от ежедневна борба за оцеляване." Из книгата ... |
|
Всяко добро момиче е малко лошо."Добрите момичета като мен не мислят за секс..." Из книгата След години, прекарани в златната клетка, Анастейжа най-после има план. Нова външност. Нова самоличност. Ново име. Нова работа. Ново начало. Но преди това - един последен грях, една последна анонимна фантазия, която се превръща в реалност в хотелската стая с порочно красив и сладостно жесток непознат. И от която ще избяга преди зората, за да започне новия си живот далеч от позлатените окови и мрачните сенки. Във фантазиите няма срам... Нокс Ван Дорън e свикнал да доминира всяка ситуация. Но ледената красавица, която ... |
|
"Нищо не може да ме развълнува повече от това някой читател да дойде за автограф след моя публична поява и да каже: „Благодарение на вас си върнах надеждата и започнах здравата да се боря. Накарахте ме да разбера, че мога да направя нещо за себе си“. Всеки път изпитвам щастие и задоволство – виждам, че съм им направил ценен подарък: разкритието, че у всеки от нас има източник на сила. В посвещенията си често им напомням за този източник. Ако не спират да мислят за него, битката е наполовина спечелена. Дори и туморът им да не изчезне, а лечението да се окаже неуспешно, активното участие в собствената им съдба е ... |
|
"Написана от експерт по външна политика, който познава отвътре както Вашингтон, така и Африка, тази книга сякаш е слязла от първите страници на днешните вестници. "Златният час" е спиращ дъха трилър, в който се преплитат дипломация, тероризъм и международни интриги на най-високо равнище." Франсис Фукуяма , автор на "Краят на историята и последният човек" Златният час в международната политика – това са първите сто часа след разразяването на кризата, когато все още има шанс дипломатически усилия, използване на неофициални канали или военни действия да преобърнат хода на събитията. Джъд ... |
|
Сборник с разкази. ... "От младите най-много ценя Диана Маркова. Може някой да се разсърди, но – това си е." Калин Терзийски "По пътеките на майсторството се върви с бавни и в началото – неуверени крачки. Най-важни са първите. Те са и най-трудни. Литературното творчество има много основи. Една от тези основи е описания от древните гърци "мимезис". Подражанието. Младият писател чете големите стари автори, възхищава се от тях и прави всичко по силите си, за да пише като тях. Диана Маркова е чела големите майстори с внимание и вдъхновение. В тази своя книга тя се опитва да достигне техните ... |