Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
В том първи са включени монографиите на Зина Маркова , посветени на църковно-националната борба на българския народ и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа : Българското църковно-национално движение до Кримската война издадена през 1976 г., Българската екзархия 1870 1879 издадена 1989 г.,и Четата от 1868 г. издадена 1990 г. Трите монографии се издават без каквото и да било съкращавания. ... |
|
"...Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения." Откак съм се родил, периодът е все "преходен" и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм - хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в "преходния период" между живота и смъртта и няма да се оправят работите." 4 януари 1953 г. (Димитър Чорбаджийски - Чудомир ) ... |
|
Като взима за основа названията на две културни растения - домата и патладжана, книгата От лингвистична география към ареална лингвистика. Теория и практика на анализа на късни явления в българския език моделира възможните приложения на ареалния анализ и проверява до каква дълбочина може да достигне той. Авторката обобщава постигнатото в българската лингвистична география, извежда на повърхността въпросите, които си поставя ареалният лингвист при анализа на една карта, и изгражда мост, по който може да се премине от лингво- географски изследвания към ареална лингвистика в сферата на българистиката. Дарина Младенова е ... |
|
Никому от нас не е дадено да спре неспирния ход на часовника и да залепи обратно вече откъснатите странички от календара на бързо отминаващия ни живот. Това, което всекиму е по силите, е възможността чрез чистосърдечно разкаяние да опазим душата си за вечността и да се завърнем в Царството небесно. И тогава, тихичко прошепвайки името на нашия Отец небесен, примирайки от щастие да чуем в отговор своето собствено име! ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
Романът "Разсдвоение" е написан в руслото на почти непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на кораб, реплика на Титаник, плаващ между артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и възприятия. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, подсилен от обречеността на кораба, заника на модерните идеи и изтлялото упование в науката. Сюжетните нишки се заплитат в логически ключ, сигнализиран в беседите между прочути мислители, исторически фигури, художници и музиканти. Разказът израства върху реални епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас ... |
|
Ако не сте се усмихвали скоро, време е да го направите! Непукистът в мен е роман, в който авторът традиционно поддържа доброто настроение на своите читатели. Верен на стила си да се втурва от едно комично приключение в друго, всяко от което има своята уникална развръзка, този път сатирата на писателя е насочена към пословичната невъзмутимост на българина, както и към удивителната му способност да се измъква и от най-заплетените житейски ситуации. Героите на романа са родени от ежедневието и пресъздават атмосферата на една портативна България, в която атрактивният и добронамерен хумор властва над песимизма и меланхолията.& ... |
|
Осмей първо себе си, и чак тогава - останалият свят! Добронамерена ирония на днешната действителност, на човешките амбиции, претенции и глупост. Романът задължително ще Ви разсмее, а каскадата от комични откровения, сменящи се с бясно темпо, ще Ви накара да четете все повече, и повече! Текстът е лек и остроумен, написан на език, с който ежедневно общуваме. Идиотът в мен е книга за многообразието на делниците ни, погледнати откъм забавната им страна, а смехът в нея ще Ви впечатли повече и от неочаквания финал. Радослав Младенов не за първи път весели своите читатели, а сатиричните му книги и пиеси традиционно се ... |
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
Животът и делото на Аненски , като изключим пребиваването му зад граница и из Русия, както и кратката му служба в Киев, са свързани с Петербург и Царско село. Измежду преподавателите и учащите се в учебните заведения, където е работил Аненски, са излезли ярки дейци на изкуството и науката - Н. Гумильов, Н. Пунин, Д. Кленовски и др. Под въздействието на поезията и личността на художника се е намирала и Анна Ахматова. "Глас извън хора" - така е наричал Аненски Михаил Бахтин. Определението на този мислител живо и просто побира всичко, което е направил в руската поезия художникът. За много дълги години лириката на ... |
|
В книгата е представена изцяло нова теза за мястото на Теодор Траянов в българската литература. Предлага се той да бъде определян като неоромантик, а не като чисти символист. Нова е гледната точка към издаваното от Иван Радославов и Теодор Траянов сп. "Хиперион". Направен анализ на творчеството на всички представители на българския символизъм, включително и на определяните като маргинални. Научният апарат е силно семиотизиран, стига се до знаковите функции на поетичното слово. ... |