Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
В тома са събрани само част от стиховете и поемите на един от най-лиричните автори в българската поезия - Иван Давидков. В цялото му богато творчество се открояват темите за човешкия труд като съзидание и послание към бъдещето, за природата като мъдро и действено присъствие в личностното самосъзнание и хармонизиране на битието и оценяването на трайни и преходни стойности. ... |
|
|
Докато историците се наумуват как да оценят и опишат най-новото време, един журналист дръзна пръв да бръкне в раните на епохата. Документалният епос на Тошо Тошев "Лъжата. Жан, Иван и другите" е уникална хроника на последните 12 г., назовани от някои "време на преход", а от други - може би саркастично - "време на победилата демокрация". Безспорно най-ценното в книгата на Тошо Тошев е фактът, че той лично участва, а понякога и сам е двигател на някои от описаните преломни политически и социални събития. Главният редактор на "Труд" е имал уникалния шанс, но и тегобата да общува с ... |
|
|
Прозата на Иван Давидков хармонизира в идейно-тематично, образно и изказно отношение с лириката. Автор на белетристичните книги "Балада за самотните мореплаватели", "Далечни бродове", "Лодката на Харон" и др. В този том са събрани изящни късове от есеистичната му проза, позната ни от книгите му "Полетът на стрелата" и "Нощно виолончело". ... |
|
|
Илюстратор на книгата е Жан Морен. ... "Вече тридесет минути държа опашката на моето куче вирната нагоре с надеждата акито да излезе. Готов съм цялото да го уловя." Но господин Плондер изглежда не бърза. Ло отново е изгубил своя безценен талисман. В действителност този път го е глътнал Плондер. Откакто хлапето наследява този скъпоценен камък, животът му става по-хубав от всякога, но сега, когато е изгубен някъде в червата на Плондер, какво ли ще се случи с него? Ло не иска и да си помисли за това. Все пак татко е категоричен, талисманът ще се появи отново, само трябва търпение. ... |
|
|
Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев , как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том включва автори, произведения, събития и библиографски сведения за ... |
|
|
Събития, автори, произведения, библиография. ... Двутомният труд "Тринадесет века българска литература" дава многостранна археографска и библиографска информация. Като използва метода на хронологическата съпоставимост, авторът проследява историко-фактологическото и идейно-тематичното богатство на нашата литература в събития, дати, характеристики на автори и на произведения в процеса на многовековното и развитие. С особена практическа стойност са регистрите на имена, книжовни паметници, анотирани произведения и периодични издания. Първият том - "Тринадесет века българска литература - том 1", включва ... |
|
|
Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече - страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически ... |
|
|
В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
