"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски . Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът , Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек , Франц Кафка , Джон Ленън (като писател). И продължава напред! ... |
|
Книга с римувана весела приказка, с изненади и вълшебни капачета. Добре дошли в старата дъбова гора, където чичо Кърт е загубил очилата си, а без тях почти не вижда и сякаш е в мъгла! Ще му помогнете ли да ги намери? Повдигнете капачетата и ги потърсете. Книгата е част от поредицата Приказките на Стария дъб от Джулия Доналдсън . Художник: Аксел Шефлер . ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
Над Мила и нейната съдба, като че ли тегне тежка прокоба. Майка ѝ я изоставя още докато е била дете, баща ѝ се пропива скоро след това и младата девойка е принудена сама да се бори с живота. Тя учи, за да усвои професия, и едновременно с това работи, за да се издържа. Мила е борбена и упорита и навярно би успяла, ако не бе облогът между нейни колеги. Те се хващат на бас, че единият от тях ще успее да я прелъсти и да я унижи за определен период от време. ... |
|
"Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на Дрезден", казва по повод съюзническите бомбардировки на града от 13 и 14 февруари 1945 г. германският романист Герхард Хауптман. А Кърт Вонегът , жив свидетел на огнения ад като военнопленник в града, пише в романа "Кланица-5": "Дрезден сега бе като повърхността на Луната - само камънак". Апокалипсисът в Дрезден е най-кръвопролитното единично събитие в европейската история. До сто хиляди души, а може би и повече, са били убити за няколко часа, голяма част от които са изгорени живи. При бомбардировката е сринат до ... |
|
"Доброто е само начало. Злото не е краят, то е само спънка. Всичко истинско е безсмъртно. Нищо не е толкова истинско, колкото любовта." Само това да беше написал Уилям Сароян (1908 - 1981), пак щеше да остане в сърцата на милиони читатели, на обезверените, на обезсърчените, на онези, които са се препънали по пътя. Сборникът разкази "Лятото на красивия бял кон", който излиза за пръв път на български, затвърждава славата му на ненадминат сладкодумец, на бунтар и неконформист. Сароян е сред малкото писатели, удостоявани и с "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий, и с "Пулицър", ... |
|
Разкази за свръхестественото. От автора на "Речникът на дявола". ... Настоящата книга включва басни и 29 разказа, повечето от които излизат за пръв път на български език. "Произшествие на моста над Совина река" е най-великият американски разказ. Кърт Вонегът Американският писател Амброуз Биърс (1842–1914), чиято световна слава не угасва повече от сто години, е белетрист, поет и журналист, получил известност с разказите си за Гражанската война в САЩ, както и с разкази, изградени върху свръхестествени преживявания. Под силното влияние на произведенията му са били Стивън Крейн и Ърнест Хемингуей, ... |
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
Добре дошли в Качестволандия - страната на суперкачеството и суперлативите! Всичко в Качестволандия изглежда като от далечното бъдеще, но всъщност това е нашето най-близко утре. Тук цялостната организация на живота е насочена към максималното му оптимизиране: работата, свободното време, взаимоотношенията се ръководят от безпогрешни алгоритми. Компютрите решават какво да купуваме, кого да обичаме, за кого да гласуваме. Така човечеството ще бъде предпазено от непоправими грешки! Но защо у Петер Безработния все повече се усилва чувството, че нещо все пак не е наред? Ако системата е така перфектна, както я представят, защо ... |
|
В 22:03 ч. на 13 февруари 1945 г. британски бомбардировачи започват една от най-разрушителните въздушни атаки на Втората световна война: бомбардировката на Дрезден. Експлозиите превръщат в руини сърцето на града и го подготвят за ада на запалителните бомби. Пътищата стават капани от разтопен асфалт и валящи отломъци; бомбоубежищата - пещи; Дрезден е обхванат от огнен ураган, в който смъртта си намират над 25 000 души. Рано сутринта на следващия ден американските бомбардировачи довършват започнатото. "Дрезден 1945" на Синклер Маккей е спиращо дъха историческо изследване, което ни показва живота на града преди ... |
|
"Настроения: Бяла самота" е първата стихосбирка на Димитър Нешев Димов. Роден е на 21.08.1949 г. в София. Корените му са от Копривщица и Прилеп. Завършил е геология в ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като геолог в Челопеч. ... |
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |