Сляп дъжд е нестандартен роман, в който се преплитат различни човешки съдби, а действието се движи между реалността и въображението, между ежедневието и мистиката. Светът така е устроен, че добрите и лошите са принудени да живеят заедно, а нас ни определя кожата, която носим. Понякога животът е непонятен и необясним - макар и рядко, в него все още се случват чудеса. Васил Слапчук (р. 1961) е украински поет, белетрист и литературен критик, заслужил деятел на културата на Украйна. Автор е на над тридесет книги и е спечелил най-престижната украинска литературна награда Тарас Шевченко, както и много други национални и ... |
|
|
"Дъждовете на страха" е роман, в който се разполагат проекциите на нестройните, но богати на подстъпи светове - реални и не толкова реални, в който ровенето в миналото е също така значимо, както и ровенето в днешното живеене, а преосмислянето му е ключът към тези светове. Роман, в който звукът от премитането на елхови иглички в спокойния пловдивски дом (звук, напомнящ разсипан игленик) се смесва с тревожното шуртене на конска урина по шосето от Чернобил, роман, от чиито страници ни гледат едновременно и каналните плъхове от 68-ма - мокри, полумъртви, с очи като бутони на асансьор, и бобрите, чиито жилища- ... |
|
|
Главният герой на романа Дъжд в Париж Андрей пристига в Париж за пет дни и мисли, че този град може да го извади от поредица неуспехи и лични сътресения. За негово съжаление, през цялото време навън вали дъжд, поради което се отдава на пиене и спомени в хотелската си стая: за младостта през 1990-те години, за първата си любов и като цяло - за всичко за първи път - в Къзъл, столицата на Тува. Родителите и приятелите му вече са напуснали града, но това е неговият дом, от който той не желае да си тръгне... Искреността и прецизността на автора, вниманието към детайла създават образа на четирийсетгодишен мъж и неговия живот в ... |
|
|
Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър. "Ако ви е омръзнали от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов ... |
|
|
Ашкомб е най-красивата, кокетна къща в селцето Съфлок - мечтан дом за всяко малко момиченце, но и перфектно убежище, когато си преживял загуба. Саския е само на десет години, когато губи майка си и заживява със своя баща и двамата си дядовци. Младата жена израства, заобиколена от много обич, но усеща огромна празнина в душата си. Вече на трийсет и две години Саския има реномето на най-добрия реставратор в района. Заедно със своя баща Ралф тя поема нова задача от младия и амбициозен Матю. Той наследява имението "Гласкин хаус", пълно със стари и на пръв поглед ненужни книги. Но когато Саския открива скрита ... |
|
|
"Мисля, че той щеше да обогати поезията си в тематично отношение. Но "пътят на нещата" от света, от това, което животът щеше да му поднася като болка и съмнения, като радост и надежда, пак щеше да минава само през душата му, неподвластна на общоприетото. И си мисля, че малкото, което ни остави като поезия, обещаваше не само плодотворен по-нататъшен път, но и убеждаваше, че той беше тръгнал вече по него. Той, останалият завинаги на двадесет и няколко години поет, едно от имената на студентската ни младост. Той Кирил Дамянов Георгиев от софийското село Горни Окол, над чийто гроб не са преставали да валят ... |
|
|
Жирафчето Сафи иска да прави нещата само, без помощта на мама. Трудно е обаче да откъснеш листенце от най-високия клон, дори когато имаш дълга шия като Сафи. И как да се намери бързо дъжд, когато е толкова топло. Ще успеят ли малките животни да се справят сами? Простите забавни илюстрации, свежите пастелни цветове, здравите картонени страници със заоблени ръбове са подходящи за бебета и за прохождащи деца. ... |
|
|
Както за Шекспир , така и за Матей Вишниек , "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
|
Правилното отношение към дъжда е основа за разбирането на шотландския климат, а може би и ключ към житейското щастие - човек трябва да се наслаждава на това, което има. Но Изабел Далхаузи - богата, привлекателна и самотна жена на средна възраст - въпреки философското си образование не престава да копнее по невъзможното. Внезапно в уреденото й съществувание нахлуват страсти, вълнения и подозрения, страхове и изненадващи развръзки. Житейските драми, разиграващи се на очарователния фон на Единбург, този път включват появилия се наскоро в града американски милионер и много по-младата му годеница, постоянен източник на ... |
|
|
"Капка, изпреварила дъжд е съдържателно, концептуално и емоционално свързана с другите ми две книги - Памет за щастие и Градът - любовна карта, но заедно с това е различна - и като послания, и като конструкция. За мен това е книга за изпитанието да бъдем отвъд условностите на времето, за стремежа към дълбоко познание, което носи просветление, но и рани, за любовта - състоянието на непрогледна светлина, което извира от нас и прелива във всички измерения на живота. Капка, изпреварила дъжд е моят начин да помиря сензитивното с рационалното, защото и най-мащабните идеи имат смисъл, ако започват от човешкото сърце." ... |
|
|
Колко пъти ви се е случвало да се заслушате в шума на дъжда?... В заглушаващия звук на пороя, който удря гневно земята. Или в ромоленето на лекия дъждец, който едва я докосва с нежни капки, като че ли я гали. А може би в жуженето на онези дългоочаквани живителни струи, които се сипят по прашните улици и тракат монотонно по прозорците, сякаш ще се леят цяла вечност... В дъжда са пропити толкова различни емоции, че е трудно да ги обхванеш и пресъздадеш. Но ето че в тази стихосбирка един поет е успял да улови няколко капки от стихията, бушуваща в душата му, и да ги претвори в красиви мигове на белия лист. Там, сред ... |
|
|
"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
