Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
Къде сме ние? Кои сме? Кои бихме могли да бъдем? Ние сме тези, които винаги сме очаквали! Всичко в нас и около нас се променя, няма значение дали го искаме, или не. Енергиите във Вселената трайно се променят, което видимо влияе на Земята, климата и човешкото поведение. Все повече хора разбират, че нашите модерни общества и стопански системи са достигнали тавана на своята естествена издръжливост. Старите структури са разклатени. На много места има демонстрации, въстания и граждански войни. Възникват все повече организации, които се стремят да отстранят икономическите и политически грешки, а самата политика напълно се е ... |
|
|
Преди повече от две години две жени се срещат на една сватба. Преди това никога не са се виждали. И тогава става тази бурна сватба, с много хора, със силна музика. Те искат миг спокойствие, да глътнат малко въздух, да изпушат цигара. Двете излизат навън и отиват в парка, който е наблизо. Срещат се. За пръв път... И това е... Това е... откровение. И за двете. Да. Започва една дълбока, истинска любов, която изключва всичко останало. И двете преди това през живота си никога не са имали връзка с друга жена, и въпреки това: Откровение. Човек не може да го опише по друг начин... И от тази всеобхващаща любов скоро се появява ... |
|
|
Техните оръжия са отровни инжекции, енергиен недостиг, хиперинфлация, климатична диктатура и блекаут! Те обаче не са очаквали подобна съпротива... Намираме се във време, което един ден вероятно ще влезе в историческите книги като последна битка за оцеляване на човечеството, но изходът от тази война е неизвестен. Привидната ваксинация против Корона съсипва имунната система на индивида и засяга неговите слаби места, като може да го разболее и дори убие. Чрез преливане изкуствените гликопротеини могат да се пренесат от ваксинирани на неваксинирани. Въпреки всичко има възможност да се предпазим. Режисьорите на тази ... |
|
|
Книгата е сборник от две комедийни пиеси - "Отровна афера" и "Hasta la vista, Muchachos" от Михаел Вегер . "Отровна афера" е комедия за любовта, брака, изневярата и неудържимия стремеж към истината. В нея модната дизайнерка Терезе и генералният директор на онлайн търговски концерн Лудвиг са не само бизнес партньори, но имат и интимна връзка. На една специална вечеря те имат намерение да разкажат на съпрузите си за това и да разговарят открито по темата. В началото изглежда, че намеренията им ще се изпълнят, но после всички опитват от рибата фугу, чиято отрова предизвиква неочаквана еуфория. ... |
|
|
От автора на "Неща, които не би трябвало да знаете!". ... Те представят лъжата за истина ... и истината за лъжа. Узнайте истината за избухналата истерия около "фалшивите новини" и прочетете повече за онези разкрития на НАСА и Ватикана, които средствата за масова информация премълчават. Топ актуална, превъзходно проучена, вълнуващо написана и независима! В следващите десетина години роботите, киборгите и изкуственият разум ще променят толкова всеобхватно този свят, колкото никой в момента не може да си представи. Първите камиони без шофьори вече се движат по шосетата. Дронове разнасят колети и пици, ... |
|
|
В изданието са включени книгите: Срещи, Откровения, Поврати. ... Предложената на читателя трилогия Притаени мигове е ценен извор на съвременната текуща история. В нейните страници са съхранени спомени, размисли и оценки на един интелигентен участник в съдбовни събития, които оставят дълбок отпечатък в нашия обществен и личен живот. Авторът Георги Йорданов хвърля обилна светлина върху натрупаните политизирани, острастени и твърде противоречиви гледни точки, опирайки се на малко известни или неизвестни за читателя достоверни свидетелства. Той с право държи перото си далеч от черно-бялата схема, защото Историята е ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
|
|
В книгата Съзидатели, Георги Йорданов разказва спомени за хора на съзидателния труд. Те са с различни професии, работа, битие. Душевната близост помежду тях произтича от участието им в народното усилие за напредъка на Отечеството. ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Не ми се беше случвало, но се случи... Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време.... И от там - неистовото желание да успея да изкажа всичко, което до сега съм пропуснал да споделя... Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше.... Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7... Не беше навик, а необходимост... Пишех тези стихотворения някак на един дъх... И бързах да ги споделя във фейсбук... И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по страница.... И извън нея... Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не спирам... Не спрях... А се опитвах да спра. И така... 67 сутрини! ... |
