Неприказка. Поезия

Неприказка е втората стихосбирка на Миглена Миткова, като този път освен поезия, на вниманието на читателя са предложени и авторски илюстрации. Първата ѝ книга, Сънят на Медуза, излиза от печат през 2019 г. по проекта Мечта за книга на издателство Буквите. Очевиден е напредъкът, постигнат за този период, наблюдава се силно изразен философски привкус и надграждане на умението да се борави с формата. За това допринася и редакторската работа на Петя Павлова, чиято изискваща критика спомага за подчертаване на техническата и литературната стойност на произведенията.

Макар да се залага на класическия стих, контрастът между присъстващите така наречени строги форми и фигурална поезия обогатява съдържанието и подчертава собствения дух на книгата. Наред с това, разнообразните и всеобхватни теми са словесна картина на вечния кръговрат на живота. Представяйки своята гледна точка, авторът откровено нарича нещата с истинските им имена и споделя дълбоката общочовешка болка наравно с личните си преживявания и ценности.

Неприказка е симбиоза между качествена поезия и рисувани с акварел илюстрации в монохромни тонове с цветен акцент. А това е едно изцяло завършено представяне на погледа на автора върху света.

Миглена Миткова е родена през 1985 г. в София, а страстта ѝ са изобразителното изкуство и поезията. От малка обича да прекарва часове в рисуване и четене на стихове, а в юношеска възраст започва да пише, но за кратко. Впоследствие завършва магистратура в София, специалност Застраховане и осигуряване, което е и настоящата ѝ професия. Връща се към писането на поезия и рисуването отново малко преди да се роди големият ѝ син. Оттогава нейни творби са награждавани в национални и международни поетични конкурси.

Картина в зелено

Несръчен художник - разлях си боята
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.

Зелена е тази пътека на двора,
която ме връща до малко момиче.
Зелено Балканът се взира отгоре,
когато на босо по камъка тичам.

В зелени нюанси морето почива
отвъд хоризонта, на слънце обръгнал,
та чак до зеления ирис в очите.
В зелено и плача, когато си тръгвам.

В земята зелена, от корен пониква
самият живот, неподвластен на тленност.
Накрая, когато отгоре ме викнат,
дано и душата ми свети в зелено.
Миглена Миткова

Усмивката на баба

Разлистена трева до онзи праг
приканва ме към старата ни къща.
Зидарят ли е щастие събрал
в стените? Или детството се връща?

С умората от бързащия град,
пристъпвам пак към спомена невръстен,
където питка с хрупкава кора
е повече от диамантен пръстен.

И светла е захлупената стая.
Аз сядам търпеливо до пещта,
че никой не е по-голям от хляба.

Макар да пада нощната омая,
в дома ми стар живее любовта...
И свети ми усмивката на баба.
Миглена Миткова

Първа и вечна любов

С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,
под омайни липи, спотаени дори и от Бог,
невъздържано млада, а толкова стара,
разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов.

Като тясна врата към предходна епоха,
като малък олтар, по размера на хлебна троха,
в отеснелия ъгъл на детския спомен,
се червят две хлапета, така не познали греха.

Тази нежна любов, ненаказана нивга
от товара на делника, тъй злободневен и вял,
ще остане докрая невръстно-красива,
и ще прави света малко по-платоничен и бял.

И нетленна остава, защото е първа
и навярно, понеже не е изживяна съвсем.
Съвършена ли? Не. Но така е безсмъртна,
както ние, живелите тоя живот, ще умрем.
Миглена Миткова

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Картина в зелено
Усмивката на баба
Първа и вечна любов
Пролет е
Le quattro stagioni
Една история в Анданте
Неприказка
Майка
Лютиче от моето тяло
Без право на връщане
Имам трима мъже
Метаморфоза
Ветре
Мечта от тюркоаз
Две-три шепи прибой
Стъпки по пясъка
На сестра ми
Урок по волност
Съседът под мен
Очите на Господ
Безсъние
Повреди ми се ключът на устата
Повече от всяко междуметие
Строеж
От ъгъла на всеки кръговрат
Хроника на една раздяла
От сянката на онзи час
Пословично
Метафорично
За животните и хората
Към ръба на есента
Листопад
Всичко сътворено ще остане
Съвсем водоравно
Страж
Изгубен в откритото
Хвърлете ми залък
Песента на скореца
По истински случай
Обичта на художника
Гроб за самовила
Ноктюрно за една сирена
Три облака
Архангелова задушница
Чичо ми умря
Тя си беше виновна
Без седалка за дете
Зимно
Трети парцел, кота минус
Котарак на шест години
Пазачът
Моята Коледа
Котешка Коледа
Тя не е като вас