"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
90 години Международен музикален фестивал "Варненско лято" (1926 - 2016). ... Книгата проследява историята на най-стария музикален фестивал в България и е знак на признателност към неговите създатели и деятели. Фестивалът е наша изключителна културна традиция, който всяка година се възражда във Варна и благодарение на чиято актуалност винаги сме в крак с времето в неговите музикални измерения. ... |
|
|
Моята София и други образи е светъл поглед към човешкото очарование на София. Картинна книга за възрастни, в която главни герои са обикновените хора и дребните жестове, които издават техния характер - или просто задават настроението на мига. В своята книга художничката Вяра Бояджиева вижда София като сбор от истории. Историите на хората, които среща по пътя си. Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети... и с чар. Истинско богатство от образи - дума, разбирана както в художествения си смисъл, така и в разговорния, като този е голям образ. Това не ... |
|
|
Неизброими са градовете, пръснати навред из земната шир. На пръв поглед - като географско понятие те си приличат. Всеки обаче има свои характерни особености на географското положение, продължителност на историческото съществуване, стопанска значимост, външен вид, забележителности. Защото градовете са като хората - и те се раждат, развиват се, достигат зрялост и немалко от тях след време умират. Всеки изиграва определена роля, създава свой облик, притежава своеобразна привлекателност, атмосфера, ухание и възпитание. При многогодишните си странствания по всички континенти С Светлин Кираджиев успява да посети, да разгледа ... |
|
|
"Обожавах да бродя из Стария град, да вдишвам дълбокия дъх на история и мистичност, наблюдавах го във всеки час на денонощието, разхождах се сред тесните каменни улички от варовикови плочи в преливащи кехлибарени тонове с коралови нишки, разглеждах мълчаливите стари сгради и дебелите зидове, зад които срамежливо подаваха клони палми и лимони. Над града се стелеше тишина, безтежност и привидно спокойствие, туристите ги нямаше, уплашени от атентатите през Втората интифада. Това ми позволяваше спокойно да обикалям и да прониквам в различни кътчета на това уникално място, да разговарям с търговците от дюкяните, които ... |
|
|
Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза. Потънал в забвение световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си - постоянен град-декор край морето. Унгарски музикант, който идва в София само за една нощ и получава от непозната жена снимки с тайнствен надпис на гърба. Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето. Фотографка, изчезнала преди 30 години при опит за бягство през граница. Какви са плановете на случайността за тях? Как успяват да понесат последствията от капризите ѝ? Този роман е историята ... |
|
|
"Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата." Любомир Николов "Майсторска книга: такава сигурност на почерка, при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране, е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, ... |
|
|
След дълга поредица от сборници с разкази се появи и първият роман на Хелиана Стоичкова . Фантастичен сюжет в антиутопична действителност, пъстра, препълнена със субективен прочит на потенциалното бъдеще. Доведена до антиутопия за някои аспекти на нашият живот, но съвсем близка до други. Град на Лабиринта, град на спасението, град под ледниците, град на адаптите, силни и слаби, забрани и логика на съществуване. Книгата е динамична и изпраща героите си в търсене на справедливост и опит да бъде установен виновника за съсипаните човешки съдби. Напълно в стила на фантастиката обяснението е някъде отвъд привидната структура ... |
|
|
Остър, греховен, ръбат, режещ, брутален, клаустрофобичен, вулгарен, провокативен, краен, извратен, мизантропски, плашещ, любовен, антиутопичен, перверзен, красив, груб, кървав. Много още определения могат да бъдат дадени за романа "Откровението на Давид" на Здравко Алдомиров и всички те ще са напълно верни за някоя от страните на книгата, но едновременно с това те ще са просто думи, които се движат само по повърхността, защото както повечето истории, и тази е много по-дълбока от онова, което се вижда отгоре. Действието в романа се развива в град, наречен просто Градът. Той расте и поглъща хора, без географски ... |
|
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
|
|
Убийства, магия и лудост на Световното изложение в Чикаго. Събития, които промениха Америка. Чикаго се готви за Световното колумбийско изложение. Годината е 1893. Огромна човешка енергия е впрегната в изграждането на панаирния град - това трябва да бъде град на мечтите, фантастично архитектурно творение, белият град, шедьовърът, маркиращ настъпването на новия век. Но сред целия възторжен подем между великолепните бели куполи и прекрасните цветни градини се промъква сянка - сянката на неизбежното зло. Това е книга за съзиданието и за злото. Тя разказва за двама мъже, които олицетворяват две коренно противоположни страни ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
