Корените светят в три реки, единайсет села и един град

Точка на трилогията.
Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата за мен трилогия за нашия корен, родила се спонтанно, ала логично, като всяко естествено зачатие. Вече на два пъти поставям точка, но след като един голям писател написа след първата,че това е една необикновена книга, определена и от литературната критика като произведение не само с местно, но и с национално значение, а след втората друг негов събрат ме притесни като подчерта, че скромните ми книги се родеят с тези на Захари Стоянов, аз се почувствах длъжен да стигна и до третата точка... Защото не можех да забравя не само ласкавите отзиви на колеги, приятели и съграждани, а и следната картина. Когато един път се отбих в луковитската читалищна библиотека, в читалнята имаше само три ученички, които четяха на три различни масички. За да не ги притеснявам, аз деликатно отвърнах погледа си от тях, но точно в този момент с периферното си зрение долових, че те дискретно си сигнализираха, че са ме разпознали и аз инстинктивно отново погледнах към тях. Тогава видях нещо, което никога няма да забравя. Те четяха едно и също нещо. Това беше моята книга, която - очевидно - вече се беше превърнала в извор, от който новото поколение пиеше, за да научи повече за своя роден край.
Това беше за мен най-голямата награда, която ме изпълни с истинско удовлетворение и неизразима гордост. И след като публикувах в първия брой на литературния алманах "Златна Панега" моята искрена изповед "Златна река, сребърен град и хубави хора", аз разбрах, че вече съм готов с проекта и за третата си книга.
В тая книга аз, казано по нашенски, прекрачвам луковитския топрак, за да обходя цялата община "от изток до запад", както се пее в неувяхващата песенна легенда "Луковитски моми". И според едно, струва ми се, оригинално хрумване, реших да подредя съставящите книгата очерци за различните обекти не по азбучен ред, не по тяхната големина или значимост,и не по някакъв друг принцип, а по реда на слънчевата ласка, която те получават след изгрев в своите неповторими местни меридиани в бащините ни предели - от изток на запад...
Ето - така...

Орбел
София 1592
жк Дружба 1 бл. 25
orbel_nev@abv.bg