Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
Ариол е малко синьо магаренце с очила. Живее в крайните квартали със своите мама и тате. Най-добрият му приятел е прасенце. Той е влюбен в една красива телица от неговия клас. Учител му е едно голямо куче. А преподавателят му по физическо е едър петел. С една дума, Ариол е като теб и мен. Знаете ли песничката за Рицаря кон? Не? Ето текста: Рицарят кон - междузвезден шампион, Рицарят кон - закрилник на целия небосклон, Рицарят кон - победител вихрогон, Рицарят кон - за него доброто е закон! Ариол много обича тази песничка. Чуйте я и вие! Втора част от поредицата комикси Ариол от Еманюел Гибер с илюстрациите на Марк ... |
|
От послушание към сътрудничество. ... Акцентът върху дисциплината игнорира истинския проблем: никога няма да можем да накараме учениците да спазват реда, ако постоянно ги принуждаваме да правят неща, които не им носят удовлетворение! Наказанието задоволява желанието за един примитивен вид справедливост, основана на рядко изказваното, но дълбоко вкоренено убеждение, че ако правиш нещо лошо, трябва и на теб да ти се случи нещо лошо. Единственият начин да помогнем на учениците да станат почтени и принципни личности, а не хора, които правят просто каквото им се каже, е да им дадем шанс сами да открият смисъл в ... |
|
Животът ни е станал нескончаема върволица от състезания. От момента, в който звънне будилникът, до мига, в който положим глава на възглавницата, от прохождането до смъртта си, ние непрестанно се борим да сме по-добри от другите. Това е нагласата, с която ходим на работа и на училище, играем на спортната площадка и живеем с близките в собствения си дом. Не си даваме сметка за конкуренцията - именно защото сме напълно потопени в нея. Икономическата ни система е основана на конкуренцията, а образователната система ни учи от най-ранна възраст не само да триумфираме над другите, но и да ги възприемаме като препятствия по пътя ... |
|
Дейл Карнеги е пионер на това, което днес е известно като Движение за човешки потенциал. Лекциите и книгите му са помогнали на хиляди хора по света да станат самоуверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г. Карнеги започва първия си курс по говорене пред публика в Младежката християнска асоциация на Ню Йорк. Както в повечето курсове по онова време, Карнеги започва с теоретична лекция, но веднага забелязва, че учениците му се отегчават и нервничат. Нещо трябва да се направи. Вече почти век хиляди хора по света използват тази книга като наръчник как успешно да представят себе си и своите идеи пред другите. ... |
|
Роман за една от най-знаменателните епохи в историята на човечеството, за човека, чиито забележителни способности предопределят печалната му съдба. През последните дни на Римската република Гай Юлий Цезар е и обичан, и мразен, но властта му е непоклатима. Ала стремежът му да върне Рим към старите порядки е обречен на провал. Патрициите не желаят да приемат идеята му, бунтуват се срещу нея. Недоволството им приема уродлив образ - краят е предизвестен. Неприятности очакват Цезар при завръщането му от Африка. Марк Антоний, когото е оставил за свой заместник и когото възнамерява да направи свой наследник, се е възползвал от ... |
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
"За мен е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си както беше тогава ... Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става по - богат. Имам още една причина, поради която съм благодарен на българите, имам предвид поведението на целия народ през последната война. Когато ставаше въпрос евреите да бъдат пратени на сигурна смърт, българите се изправиха като един човек и спасиха живота на хиляди хора. Между спасените имаше и мои близки ... |
|
Роман за една от най-знаменателните епохи в историята на човечеството, за човека, чиито забележителни способности предопределят печалната му съдба. През последните дни на Римската република Гай Юлий Цезар е и обичан, и презиран, но властта му е непоклатима. Ала стремежът му да върне Рим към старите порядки е обречен на провал. Патрициите са неспособни и не желаят да приемат идеята му. Недоволството им приема уродлив образ - краят е предизвестен. Междувременно в пристъп на великодушие Цезар се отправя към Египет, за да се срещне с Помпей Велики и да му прости, задето се е опълчил срещу него. По същото време цар е ... |
|
"Доброто е само начало. Злото не е краят, то е само спънка. Всичко истинско е безсмъртно. Нищо не е толкова истинско, колкото любовта." Само това да беше написал Уилям Сароян (1908 - 1981), пак щеше да остане в сърцата на милиони читатели, на обезверените, на обезсърчените, на онези, които са се препънали по пътя. Сборникът разкази "Лятото на красивия бял кон", който излиза за пръв път на български, затвърждава славата му на ненадминат сладкодумец, на бунтар и неконформист. Сароян е сред малкото писатели, удостоявани и с "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий, и с "Пулицър", ... |
|
Записките на Елиас Канети са част от теоретичния му труд. Основните мотиви на неговото творчество са залегнали най-ясно в записките, представляващи в своята макро- и микроструктура едно отворено произведение, което може да бъде разширявано и допълвано - с новите информации от Цюрихския архив - и ясно очертаващо новия образ на света и на човека, който можем да открием и в романа, драмите, автобиографиите му и теорията му за масата и властта. По този начин тези записки са не само основен корпус, но и съпътстващ обяснителен текст към произведенията и философията му. "Познанието при Канети никога не внушава сигурност, ... |
|
Когато се проследява теоретичното творчество на Елиас Канети, част от което са и неговите Записки, може да се установят основни мотиви, които парадигматично се повтарят, поемат, доразвиват, поставят се под съмнение, отхвърлят и т.н. По този начин цялостното теоретично творчество на Канети показва едно единство, което не може да бъде нарушено от новите "открития" двадесет години след смъртта му и след отварянето на част от архива му и което всъщност е единството на неговата личност, познаваща жестоки противоречия и вътрешни борби. "Щом чрез думи може да се постигне толкова много, защо да не може също чрез ... |