Коне под прозореца. Пиеси

Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), в някои от текстовете му времето се дели, връща, пропада...

Матей Вишниек е роден през януари 1956 г. в градчето Радауц (Североизточна Румъния). Завършва филологическия факултет на Бу­ку­рещ­кия университет. Започва да пише още като студент, вдъхновяван от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон. Скоро се налага като ярък представител на "поколение 80" в Румъния.

Отначало Виш­ни­ек е известен с поезията си. През 1977 започва да пише и пиеси, които се разпространяват из литературните среди, но са забранени за сцената. След като спират пиесата му "Коне на покрива", той напуска Румъния и търси политическо убежище във Франция. Работил е за румънската секция на BBC, а в момента е журналист в "RFI". Вишниек е носител на престижни европейски литературни награди.

Автор е на много стихове, десетки пиеси, пет романа. Пиесите му присъстват в театралните афиши на много страни в Европа, Азия и Америка. Част от творбите му вече са преведени на български, негови пиеси се играят с успех и на наша сцена.

Гея - Либрис
София 1000, п.к. 365
book@gealibris.com

Жана и огъня
Вратата
Зрителят, осъден на смърт
Забележителното пътешествие на мечките панда, описано от саксофонист, който имаше приятелка във Франкфурт
Историята на комунизма, разказана за душевно болни
Мигранти или много сме в тази нещастна лодка
Човекът, който си говори сам
Коне под прозореца