Сюжетът на историята е базиран на случка преживяна от самата нея. Вдовицата на Времето - едно пътешествие за времето отвън и това вътре в нас... Книгата описва един свят, в който времето е точно отмерено с големи часовници, любовта е планирана: "Един свят, в който всеки знае колко време живот му остава, което реално погледнато може да е плюс, защото ако ти знаеш колко време имаш, може така да си създадеш живота, че да вземеш максимално от всичко", казва Даян и разкрива, че тази идея се оказва стресираща за повечето хора с които я споделя. "Докато пишех книгата се опитах да засегна много от нещата които ... |
|
Кафяв огън. Камшици. Край на света. ... Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време. "На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби. – Скъпа мащичко, откога те чакам! – Къде е баща ти, мила сирачко? – Още не се е върнал от работа. – Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа. – ... |
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
Нецензурираната версия. ... Любовта във всичките ѝ състояния - в поетичния диалог на двамата най-обичани поети, Маргарита Петкова и Добромир Банев . В дългоочакваното нецензурирано издание на безспорния бестселър "Абсурдни времена" припознаваме себе си такива, каквито сме се чувствали някога, или такива, каквито мечтаем да бъдем в компанията на човека до себе си. Егоизмът често надделява, но мисълта за любимия бързо ни връща на земята. Недоволството е непрестанен спътник, но споделената бутилка вино ни кара да погледнем към утрешния ден с нова надежда. Ревността ни погубва, но остава сигурен начин да ... |
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
Умираме ли, щом научим кога ще умрем? Втората книга от трилогията Вдовицата на Времето на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?"Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето. Докато четях Дъщерята на времето, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк - хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
От автора на "Парченца от нашия живот". ... "Последното, което видях, преди колата да се вреже във водата, беше прелитащ орел на фона на небето. Спомням си как скосените му криле изпълваха целия мръсен прозорец. Въздухът го издигаше високо, обещавайки му магия - изглеждаше свободен. Мечтаех за тази птица. Но вече нямам мечти. Имам само спомени.""Разтърсваща история, разказана от първо лице, която отвежда читателя в ума на едно момче, преживяло насилия и опитващо се да се справи с посттравматично стресово разстройство." VOYA Пет години след ужасяващ инцидент Горди Алън се опитва да ... |
|
Животът на Лизи е същинска буря, която освен всичко друго побира интимността на дългогодишния брак, безкрайните тревоги на майчинството, сестринската отдаденост към наркозависимия ѝ брат и грижата за новородената му дъщеря. Лизи има твърде много хора, за които да се безпокои - тя е от онези рядко състрадателни създания с проницателен нюх към човешката душевност. Но Лизи не мисли единствено за хорското страдание, тя е притеснена и за страданието на планетата. Докато отговаря на слушателите на популярен подкаст, посветен на климатичните промени, героинята се сблъсква с проблематиката на много по-глобална криза. " ... |
|
Вниманието на научната проблематика на третата интердисциплинна конференция Mirabilia: времена, пространства, митове се фокусира върху генезиса на митовете, техните времеви и пространствени измерения в контекста на универсалните категории чудеса и чудесно. Докладите проследиха анатомията и еволюцията на тези категории, както и метафоричните им метаморфози в сакрален и профанен контекст. Културните категории чудеса и митове с акцент върху пространствено-времевите им параметри бяха интерпретирани в техните динамични взаимоотношения и посредством техните функционални характеристики спрямо области като религия и митология, ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |