"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
"B ръцете на любознателния, но и все по-взискателен читател е поредното издание на книга, която без преувеличение може да бъде наречена модерна историческа класика. Нейни автори са проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев от фалангата на легендарните университетски преподаватели по история, съответно във ВТУ Св. св. Кирил и Методий в СУ Св. Климент Охридски. Двамата учени са ярки личности със солиден обществен авторитет, при това водещи имена на българската историческа наука. Определена като историко-хронологичен справочник, книгата Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис III представлява научно- ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. ... Няколко думи от автора: "Читателю, бъдещ приятел,обръщам се към теб с молба! Предавам в ръцете ти десетгодишен свой труд. Десетгодишен свой син. Представи си нощите, в които не съм спал, замислен, уплашен или измъчен от съмнения или измъчен още повече от възторг, защото и възторгът понякога измъчва... Представи си вълненията, които съм изпитвал, представяйки си как всеки разказ от тези тук ще попадне при теб - и ще бъде оценяван. А ти си друг човек - тоест друг космос! И аз не знам болен ли си, здрав ли си, обичлив ли си или мразител, снизходителен ... |
|
"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски , защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
"Аз не завиждам на Калин Терзийски . Не мога да завиждам на никой, който праща писма от ада. Мога само да уважавам това, което прави, и да се надявам, че ще продължава да го прави, да слиза все по-дълбоко в мината и да вади парчета от най-полезното изкопаемо, за което мога да се сетя - собствената си душа. Прочетох "Алкохол" за няколко часа, изгълтах я. Погледът ми се движеше по страниците по-бързо от обикновено. Някои карат пияни, аз я четох пиян, без да съм пил нищо. Или почти. Когато стигнах до едни страници, се разплаках. В "Алкохол" има достатъчно страници, които да те накарат да се ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
|
"Разпилени разкази" са неиздаваните (в по-голямата си част) смешни и абсурдни разкази, етюди и притчи на Калин Терзийски . Те са писани в един дълъг период - от 1997 до 2012, но предимно през миналия век. Така че имат и апокрифна стойност. Нещо като драсканиците на Наполеон из ученическите му тетрадки, преди да стане такъв велик и досаден император. В Разпилените си разкази Калин Терзийски се усмихва, намигва и се покланя на старите си велики татковци и учители Кърт Вонегът , Данийл Хармс, Илф и Петров, Ярослав Хашек , Франц Кафка , Джон Ленън (като писател). И продължава напред! ... |
|
"Монго и други работи" е чиста носталгия. Носталгия, казват, се наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В Монго... я има доста. Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това - колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в "Монго и други работи& ... |
|
Герой на монодрамата е монахът Ивац, придворен хронист, който след краха на Самуилова България се уединява в един манастир в Беласица планина. Свидетел на безброй победи и поражения, той е решил да разкаже в книга истината за това трагично, но велико време. Летописецът чувства за свой дълг да защити владетеля Самуил, когото в онова време се опитват да винят, че не е могъл да спаси България. През 1985 г. пиесата бе поставена от Иван Кондов в Драматичния театър в Благоевград. Ролята на летописеца Ивац изпълняваше актьорът Гавраил Цонков. ... |
|
"Ето жилището на Ноя: Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бог. Ной роди трима синове: Сим, Хам и Иафет. Но земята се разтля пред лицето Божие, и напълни се земята със злодейства. И погледна Господ Бог на земята, и ето, че тя беше разтляна: понеже всяка плът се беше отклонила от своя път на земята. И рече Бог на Ноя: краят на всяка плът дойде пред лицето ми, защото земята се напълни със злодейства от тях; и ето, Аз ще ги изтребя от лицето на земята. Направи си ковчег от гоферово дърво". Светото писание, Първа книга Моисеева, глава 6 ... |