Мислодобив. Опити

Мислодобив. Опити Калин Терзийски Времетраене: 0:34 мин. Калин Терзийски Времетраене: 1:17 мин. Онсен. Какво правят маймуните Пато Мена Времетраене: 0:57 мин. Само когато сме заедно Клои Лизе Времетраене: 1:01 мин. Вътрешно съвършенство Джим Мърфи Времетраене: 1:00 мин. Какво можем да знаем Иън Макюън Времетраене: 1:16 мин. Алената рокля Луиз Дъглас Времетраене: 1:04 мин. Малкият гений Виргиния Василева Времетраене: 0:57 мин. 80 забравени жени. Историята на света през техните неразказани съдби Оливия Мийкъл, Кати Нелсън Времетраене: 0:56 мин. Как да спрем да отлагаме Петър Лудвиг Времетраене: 0:56 мин. Троянска одисея Клайв Къслър Времетраене: 1:03 мин. Сбогуване с Габо и Мерседес Родриго Гарсия Времетраене: 1:14 мин.

"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят.

Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в света той вижда не друго, а кой как е обут!"
Из книгата

"Във всеки звяр се крие капка милост. У мен я няма, значи звяр не съм."
Шекспир, Ричард III

Книгата е част от поредицата Съвременна българска проза на издателство Лексикон.

"Аполо 21

В Созопол съм, на Аполония 21. Седя сутринта на една пейка, пред още неотворилото магазинче за алкохол и тютюн, от което възнамерявам да си взема кафе. Алкохолът и тютюнът отдавна вече ми звучат чуждо. Кафе. Спира се пълничка дама и казва: О, вие сте тук в най-творческия сезон! Колко се радвам!.

Аз приятно се смущавам, ако бях по-млад, щях да се опитам да се изчервя, но кожата ми е на 51 години - изчервява се само детската ми, суетна душа. И казвам: "Ах, ах, наистина прекрасно! Чудесен е Созопол през септември!".
И допълвам: "Ето, излязъл съм, за да пиша!" - и показвам лаптопа си, защото наистина имам намерение, след като си взема кафе, да попиша на пейката. А госпожата ми казва с чудесен глас: "Разбира се, че ще пишете!" И ми разказва, че била от Бургас, че веднага ме познала (как, писателя Терзийски!), че работела в една детска градина тук (и показва с пръст някъде наоколо), че сега наистина било най-хубавото време, че сега си отивали всички... и използва една малко соленичка дума за хора от село, че това бил наистина най-творческият сезон и т.н., и т.н.

И се разделяме, а аз правя малки, смешни реверанси, защото искам да ознаменувам тая хубава, ранноутринна среща. Дамата е просветен и бодър човек - пък и ме познава: а кой не обича да го поздравяват непознати по улицата! Как всички обичаме някой да ни знае и да има отношение към това, което е важно за нас! И колко заобичваме тия, които покажат неочаквано и необичайно за нашите краища уважение! В една индианска притча се казва така: У всеки човек живеят два вълка - добър вълк и лош вълк. Те са в непрекъсната борба. Какъв ще бъдеш самият ти... зависи от това кой от двата вълка храниш!

Аз съм на Аполония през 2021 година и искам да храня добрия вълк.

И виждам, че добри вълци има твърде много - България е страна на добрите вълци. И като разказах за госпожата от детската градина, срещнала ме преди моето първо кафе - разказах точно за това, - как просто, докато си стоиш пред някоя сутрешна будка за кафе, можеш да се натъкнеш на някой добър вълк. Някой ще каже: ти решаваш съвсем суетно и наивно, че е добра, защото те е познала и поздравила и сте си казали няколко бодри думи?! Ти, Терзийски, си глупак - хората са лоши и прости, а ти не ги познаваш и си готов да ги одобриш веднага - достатъчно ти е само лъжичка сутрешно внимание!

Ех, да. Живял съм, удавен в българска хитрост и подозрителност, 51 години. Като умен и хитър българин, който смята, че не е прост, защото е подозрителен и никой не може да го мине. Умният е хитър и зъл и подозира всички в лоши намерения. Това се нарича българин. Хитър като овца, надлъгваща се с лисици. Писнало ми е от това. Ще ми се вече да виждам добрите вълци и да ги черпя не само с месо и хляб - но и с кафе - и да си говорим и да си споделяме, и да се почувстваме най-накрая като едно цяло ние – добрите вълци на България! Да се храним едни други. Да не се подозираме, а да се угощаваме с внимание, уважение и бодрост!

Веднага се сещам, че храним в някои видове нов жаргон означава грубо критикуваме, обиждаме и въздишам: Ех. На Аполония 21 съм - и вчера вечерта съм слушал Брамс на голямата сцена, на амфитеатъра - камерни квартети на Брамс - чудесен, както винаги, изпълнен от музиканти, красиви като призраци - така вдъхновени и така приповдигнати, че чак нереални, тънки в черните си ризи и панталони - начело с една тънка и грациозна млада дама - цигуларка. Цигуларката Лия. Докато свири - тя се гърчи от Брамсово вълнение - тънките и силни ръце се извиват като бели питони - тя е в екстаз! Важното е кой вълк храниш!

След Брамс аз съм уверен, че в България добрият вълк не е гладен. И ако лошият вълк е също добре нахранен - то той е нахранен с люто, мазно и разни чипсове, и разни трансмазнини, и разни боклуци - защото тия, които го хранят, не разбират дори и от хранене - и той, клетият лош вълк, е и перманентно леко къркан - защото лошите хранят своя лош вълк, но най-вече го поят. С мастика."
Из книгата

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg

Аполо 21
Един празен ден
Разходка с баща ми
Вие не бяхте ли...?
Бръснещ полет над българската култура
Артистът просяк
Правилата, еднакви за всички, и напрежението
Амбивалентността
Атаки
Боклук наш насъщен
Дълбоките причини на българския невървеж
Ден от живота
Защо не поставям диагнози
Дискретният чар на "малката култура"
Еволюция на българското християнство
Език на омразата, или за новата цензура
Феномени
В Горно Хърсово
Хитър трик
Явлението жалващ се интелигент
Каква ли е целта
Каква нова религия да очакваме
Абе, вие наред ли сте
Лайла и изборите
Моето желание да бъда добър човек
Разни национализми
Народното съгласие
Някои психологически разсъждения за разделението
Новогодишни животни
Очарователният сън на българската култура
Панаир през пандемия
Писъкът на пеперудата
Преврати
Надежда
Изтощаване на имунитета
Гергьовското заколение на телеца
Тоя народ, тая държава
Великден
За чуждата и своята паничка
За Левски, кръста и полицайките със силикон
Уотърс, Паунд, Путин и други
Естетика на унижението
Платената омраза
За знанието, конспирациите и други неща