"Баничанската Света Богородица" е роман за живота и участта на българите в Македония през втората половина на 19 в. и началото на 20 в., когато на тази страдална земя се води величава борба за свобода и народност. Много мъка, много печал носи в душата си главната героиня Цвята. Животът е низ от драматични събития, срещи със смъртта, но и осъзнат стремеж към големия смисъл да се живее. Опора за своя житейски оптимизъм тя намира във вярата в Бога. Мерило за нравственост у македонския българин е отдадеността в борбата за опазване на българското чрез извоюване на църковна независимост и отхвърляне на османската ... |
|
|
Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
|
Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Живее и работи като журналист в родния си град. Има издадени две книги с хайку - Тихо (2003) и По здрач (2006), и една с лирика - Око на птица (2008). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: Дъждовни семена. Българска хайку поезия (2001), Птицата. Българска хайку поезия (2003), Розата. Европейско хайку (2003), Пътят. Световно хайку (2004), Огледала. Български хайку (2005), в сборника SMS-ПОЕЗИЯ (2005; 2006), в антологията World Haiku (2005; 2006) и в Ирин Пирин. Алманах за литература, ... |
|
|
Невероятната история на цирковата династия Балкански. В цирка можеш да се родиш, да се влюбиш, да умреш, но от него не можеш да избягаш! ... "Видях го с очите си. На касата възрастна жена спря инвалидната количка на сина си и започна да брои някакви дребни банкноти. Те обаче явно не стигаха за двата билета, защото тя изведнъж посърна, хвана дръжките на количката, обърна се и тръгна обратно надолу по тротоара. В този момент отнякъде изскочи Александър Балкански, догони жената и я върна. После нареди на касиерката: - Дай на госпожата две покани за централната ложа за всичките дни от седмицата. И настина, в следващите ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
На Острова снегът е мимолетен На Острова снегът е мимолетен - срама не скрива на разголеното лято и то прекрачва с нагло неприличие в салоните на есента и зимата. Тук реките не познават зимен сън - смрадта от раните промити на нощта отнасят в контейнерите на морето. И аз се закачих за миглите на Лондонското око на Мерлин Ентъртеймънтс и се издигнах до бялата брада на облаците - а птиците на моя смях небесен крилете си прозрачни разпериха над Темза. Питате защо побягнах от свойто топло ъгълче самотност - за да потърся кът уютен в горите на мълчанието островно за болните си спомени. Цанко Серафимов ... |
|
|
За американските журналисти "Ужасната измама" и "Пентагейт" засега са достъпни само на френски. Но онези от тях, които са успели да се запознаят с книгите на Тиери Мейсън, се чувстват най-малкото смутени, ако не убедени в изложеното. Неговите разследвания несъмнено ще имат голям политически отзвук в САЩ, защото не може да няма виновни и отговорни за случилото се преди година. Ако бъдат издадени в Америка напълно е възможно президентът Буш да бъде принуден лично да даде обяснения пред обществеността. ... |
|
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |
|
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. ... |
|
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
