Писмо от Острова. Стихове

Цанко Серафимов е роден в гр. Гоце Делчев, Пиринска Македония. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор, в областта на културно-историческото наследство, като книгоиздател. Издал е историко-публицистичните трудове "Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи", "Македония IX в. пр. Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя", "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис", "Речник на мъката и гнева или моите безсъния за Македония"; литературните портрети "Биографии на писатели или стълбове на българската духовност", на "Горчивите корени на кипариса" - фрагменти.

От 1993 до 2002 г. е издател и редактор на списание "Македония" - издание за история, политика и култура. Цанко Серафимов е автор и на стихосбирките "Peka", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", "Къща върху пясък", "Закъснял живот", "И все пак...", "Ранени песни. Избрани стихотворения", "Йерусалимски сонети"; "Писма от Острова", на романа "Баничанската Света Богородица"; на пиесата "Манускрипт за времето на цар Самуил". Превел е "66 басни" от Иван Крилов.

Факел
София 1000
ул. Братя Миладинови № 28
fakel.bg@gmail.com

Заминаха
На Острова снегът е мимолетен
Бели облаци пъплят
Едуард се скри в мрака на тръстиките
Мечтата винаги е будна
Пенсионирани оръдия клечат
Притихна дъждовната рапсодия
Биг Бенът ме издигна
Загубих се отново между тръстиките
В тържището на паметта царува
Красив във свойта мимолетност
Епископ Джордж Бъркли
Сънувах пак летенето тревожно
Високоскоростни сребристи влакове
И в този град тъгата в песента живее
Никога не казвай "никога"!
Червенокосите жени на Артър Хюс
Тогава, през октомври
Колко приказни герои са родени
Със замъци, издигнати над кости гневни
Самотна цигара от самотен прозорец
Балкански грозен смях
Момко
Побягна през прозореца навън
Една южнячка броди нощем
Щастлива е къртицата в своя мрак
Мъглата ближе
Сънувах
Сиво-синкаво шапито е
Живо е
Всеки неуспех е крачка напред
.... И този самолет излетя без мене
Още една вина голяма на шията ми висна
Със кървави сълзи стрехите плачат
островът е моето Сагасово море
И тази нощ стенат часовете
Заграждай си добре поляната
В предверието на моргата
Работник съм на най-храброто изкуство
Не, душата ми няма да стане убежище
В залеза на лудостта на смелите ми пориви
Тъгува къщата с прозорци ослепени
Пожълтелите листа танцуваха
Някакви момчета с прашки
На Острова не видях човек
Ще се скрия някъде на Острова
Все по-високо орелът се издига