"Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената. Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне. Поетесата пряко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото ѝ кажат. Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желае повече така да живее; ... |
|
|
"Усилни години" е исторически роман, който тематично се отнася до Илинденско-Преображенското въстание в Македония, но по същество е социално-политическо повествование, свидетелстващо за сложните и драматични процеси в българското общество през 20 -те години на ХХ в. Писателят ни предлага да прочетем как българите в тази многострадална част от отечеството ни понасят тегобите на несвършващото робство, как зрее идеята за самостоятелно разрешаване на нерешения от великите сили национален проблем и как народът събира разпилените си енергии за могъщ удар върху разпадащата се Османска империя и по бездушната и ... |
|
|
"Романът "Гласовете ви чувам", може би защото е твърде различен от първите три, се превръща в ключ за тяхното разбиране и адекватно тълкуване. Най-малкото защото писателят тук поставя на преоценка всичко, което е показал, оценил, защищавал като своя и на историческото време позиция. "Гласовете ви чувам" ни кара по друг начин да говорим за патриотизма на писателя и за отношението му към т. нар. "Македонски въпрос" и особено към Илинденско-Преображенското въстание, към социалистическата идеология и значението и влиянието ѝ върху революционното движение в Македония, за двете воюващи ... |
|
|
Роман от парчета живот. ... В "Моят луд век" читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота - завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: "Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта - не вярвайте". Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта. Антон Дончев я нарича "амазонка във войната за душите на ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
Томът съдържа съкращения, бележки и библиография. Пространното научно повествование на "История на новата българска литература" е съпроводено от една съпътстваща част, която представлява бележки и библиография към всеки раздел и глава. Мястото на тази част е отредено да бъде в края на изложението, за да не пречи на лесното четене. Тя обаче е изключително важна и значима не само защото пояснява изложението, но тъй като отваря нови сюжети, допълва съществуващите, конкретизира общото. Тя е почти толкова важна и съществена, колкото е самата история в нейния пълен вид. Поради което се нуждае от специално проучване, ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Колкото и малко по обем да е критическото дело на П. К. Яворов , то пак е като свързващо звено между двете крайности в литературния живот в края на XIX и началото на XX век. Няма ги увлеченията на другарите му от кръга "Мисъл", но и полемичната страст на представителите на противниковия "лагер". Яворов защитава художествеността в литературата, умението на писателя да борави с езика, да изгражда образи и пресътворява живота. Той не хвали голословно "нашите" и не укорява и не отрича "другите", защото сам е творец от ... |
|
|
Том 12 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев . Включва произведенията "Сърби срещу сърби", "Връщане към действителността", "Поражение", "Пред прага на светлия ден на Македония". "Публицистиката на Димитър Талев от в. "Македония" е интересно свидетелство на това как т.нар. македонски въпрос все повече се отдалечава от първоначалния си смисъл на национален идеал за обединение и се превръща в чисто спекулативен политически проблем, върху който се изграждат политически комбинации и сделки, но и аргумент на българските правителства за измъкване на някакви ( ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
|
През последните години Иван Гранитски последователно и настоятелно се опитва чрез поетическото си слово да размишлява върху тайните на човешката душа и изобщо на човешкото битие. Затова и неговата поезия е философска; тя "превежда" философията на езика на поезията, възпява битието, опоетизира го и е изпълнена с удивление от хармоничната сложност на неговия смисъл и от съвършенството на формите му. ... |
