Ревизионното начало и правомощията на въззивната инстанция в българския наказателен процес

Исторически, доктринални и практически ракурси. Ревизионното начало, макар да има толкова съществено влияние върху българското въззивно производство, а оттам - и върху целия ни наказателен процес, не е било предмет на специално изследване в нашата наказателно-процесуална доктрина. Основната причина за това е, че то често се разглежда като едно от многобройните проявления на официалното начало. Ето защо около ревизионното начало, като самостоятелен процесуален институт, и днес продължават да съществуват много неизяснени въпроси.

Изследването на генезиса му и на съотношението му с други класически и фундаментални за обвинителния наказателен процес институти (като началото на жалбата, официалното начало, инструкционното начало и др.) ще открои важни типологизационни белези на съвременния български наказателен процес и ще осигури адекватна ориентация относно действителното място на нашата наказателна процедура сред съвременните обвинителни и смесени процедури. От друга страна, правилното изясняването на т.н. пълно проявление на ревизионното начало във въззивната инстанция изисква последователен системен подход - анализ на ролята на това начало като компонент измежду интегративно свързани наказателно-процесуални норми, заедно образуващи завършената регулационна система, от която зависят както общият облик на въззивното производство, така и конкретните правомощия на въззивния съд.

Казаното означава, че трябва да се изследва съществуването на различни ограничители пред пълното проявление на ревизионното начало във въззивното производство, за да може в светлината на тяхното системно взаимодействие да се проведе всестранен и правилен анализ на общата компетентност и на конкретните правомощия на въззивната инстанция. На базата на такъв анализ ще бъде направен опит да се даде обоснован отговор на спорни или неправилно решавани в съдебната практика въпроси относно реалните правомощия на въззивния съд, както и да се формулират такива предложения de lege ferenda, които по мое мнение биха могли да оптимизират наказателната процедура и по-конкретно регламентацията на въззивното производство. Всички тези въпроси, към много от които при това може да се погледне от различен ракурс, са предмет на настоящото изследване.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Увод
Исторически и доктринални ракурси при изследването на т.н. ревизионно начало

• Ревизионна проверка, начало на жалбата и т.н. ревизионно начало
• Предварителни терминологични бележки във връзка с т.н. ревизионно начало
• Утвърждаване на началото на жалбата след Френската революция от 1789 г. като алтернатива на ревизионната проверка
• Особености на наказателното преследване при Стария режим във Франция
• Идеите от епохата на Просвещението интелектуална основа за радикално преформатиране на наказателната процедура
• Законодателните актове на Учредителното и на Законодателното събрание през периода 1789 1792 г. - източник на онази тенденция при обжалването по наказателни дела, която по-късно ще бъде определена в доктрината като начало на жалбата
• Последващо законодателство и приемане на Наполеоновия Code d'instruction criminelle през 1808 г.
• Началото на жалбата в българския досоциалистически наказателен процес
• Източниците на българското наказателнопроцесуално право след Освобождението през 1878 г.
• Утвърждаване на началото на жалбата в наказателното правораздаване на Руската империя след съдебната реформа, проведена от император Александър II
• Изводи относно обжалването по руския Устав уголовного судопроизводства от 1864 г.
• Реципиране в българското наказателнопроцесуално право след Освобождението през 1878 г. на решенията относно обжалването, дадени от руския Устав уголовного судопроизводства от 1864 г.
• Предимствата на началото на жалбата пред ревизионната проверка на акта на по-ниската съдебна инстанция
• Началото на жалбата и обективната необходимост от ревизионни правомощия, предоставени със закон
• Появата на съвременното разбиране за т.н. ревизионно начало и на законова уредба, съответна на това разбиране
• Т.н. ревизионно начало същност на социалистическата (съветската) концепция за съдебен контрол над невлезлите в сила присъди
• Утвърждаване на т.н. ревизионно начало в българския наказателен процес
• Съотношение на ревизионното начало с други процесуални понятия и институти
• Някои въпроси във връзка с концепцията за официалното начало
• Класическото разбиране за официално начало, доминиращо в българската досоциалистическа наказателнопроцесуална доктрина
• Разбирането за публично начало в императорска Русия и в съветска Русия първоизточникът на съвременното българско разбиране за официално начало
• Теоретични и практически проблеми, произтичащи от широкото разбиране за официално начало (принцип на публичността)
• Въвеждане и утвърждаване в България на разбиране за официалното начало в съответствие със съветското начало на публичността
• Интерпретации на официалното начало в съвременната българска наказателнопроцесуална литература
• Понятията за инструкционно (инструктивно) начало и за служебно начало в наказателния процес и тяхното съотношение с официалното начало
• Инструкционното (инструктивното) в наказателния процес начало
• Служебното начало в наказателния процес
• Съпоставка на т.н. ревизионно начало с официалното начало, с инструкционното начало и със служебното начало
• Сравнение на т.н. ревизионно начало с другите три начала при възприемане на тясното (строгото, класическото) теоретично понятие за официално начало
• Сравнение на т.н. ревизионно начало с другите три начала при възприемане на актуалното у нас, по-широко теоретично понятие за официално начало

Действието на ревизионното начало във въззивното производство и правомощията на въззивната инстанция

• За т.н. пълно проявление на ревизионното начало във въззивното производство
• Анализ на насоките, в които ревизионното начало разширява пределите на проверка на първоинстанционната присъда
• Възможността въззивната инстанция да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал. 1 НПК)
• Възможността въззивната инстанция да отменя или изменя присъдата и в необжалваната част ако има основания за това (чл. 314, ал. 2, предл. 1 НПК)
• Възможността въззивната инстанция да отменя или изменя присъдата... и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това (чл. 314, ал. 2, предл. 2 НПК)
• Други аспекти на пълното проявление на ревизионното начало във въззивното производство
• Ревизионното начало и влизането в сила на първоинстанционната присъда
• Законови решения, допринасящи за пълното проявление на ревизионното начало във въззивното производство
• Ревизионното начало и правомощията на въззивната инстанция, при които не се утежнява положението на подсъдимия
• Обобщение
• Зависимостта на пределите на въззивната проверка от фактическите и правни рамки на повдигнатото пред съда обвинение
• Предварителни бележки
• Повдигнатото пред съда обвинение като ограничител на пределите на въззивната проверка: общи въпроси
• Възможностите за промяна на пределите на въззивната проверка в резултат от извършено изменение на обвинението
• Ограничения при изменение на обвинението при първото първоинстанционно разглеждане на делото
• Ограничения за изменение на обвинението във въззивното производство
• Ограничения за изменение на обвинението при връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд
• Ограничения за изменение на обвинението при връщане на делото за ново разглеждане на прокурора (връщане на делото в досъдебната фаза)
• Практически проявления на ограниченията, произтичащи от фактическите и правните рамки на повдигнатото пред съда обвинение
• Правомощията на въззивния съд по установяване на обстоятелства и факти от предмета на доказване
• Правомощията на въззивния съд да даде правилната правна оценка (точната наказателна материалноправна квалификация) на установените обстоятелства по повдигнатото обвинение
• Правомощията на въззивната инстанция по установяване и по отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения
• Процесуални нарушения, допуснати в първоинстанционното съдебно производство
• Ограничения за упражняване на контролно-отменителното правомощие по чл. 334, т. 1 НПК при оправдателна присъда
• Ограничения за упражняване на контролно-отменителното правомощие по чл. 334, т. 1 НПК при т.н. втори въззив (хипотезата на чл. 335, ал. 3 НПК)
• Заключение по настоящия раздел
• Процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство
• Двете групи съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство, и основанията за различния законодателен подход към всяка от тях
• За правомощието на въззивната инстанция служебно да установява отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство и ограничили процесуалните права на обвиняемия
• Ограничения на правомощията на въззивната инстанция, произтичащи от забраната за влошаване на положението на подсъдимия
• Обща характеристика на забраната за влошаване на положението на подсъдимия
• Ролята на забраната за reformatio in peius в наказателния процес
• Кратки исторически бележки за появата и утвърждаването на забраната за reformatio in peius в българския наказателен процес
• Легалната основа на забраната за reformatio in peius във въззивното производство и относимостта ѝ само към наказателноправното положение на подсъдимия
• Преодоляване на забраната за reformatio in peius: изясняване на понятията съответен протест и съответна жалба
• Някои частни въпроси, свързани със забраната за reformatio in peius в българския наказателен процес
• Въззивната жалба, подадена от повереника на частния тъжител, респективно от повереника на частния обвинител, и забраната за reformatio in peius
• Гражданският иск в наказателния процес и забраната за reformatio in peius
• Хипотези на утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия, в които действа забраната за reformatio in peius
• Отмяна на първоинстанционната присъда, постановена за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, и изпращане делото на прокурора, когато се установи, че престъплението е от общ характер (чл. 335, ал. 1 НПК)
• Отмяна на оправдателната първоинстанционна присъда
• Прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление
• Увеличаване на наказанието, наложено от първоинстанционния съд
• Други хипотези на утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия
• Производни причини, които лимитират възможностите на въззивния съд да утежни наказателноправното положение на подсъдимия
• Петнадесетдневният преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 НПК
• Преклудиране на правото на въззивна жалба на частния обвинител, респ. на частния тъжител. Недопустимостта на две специфични искания за утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия
• Забраната за reformatio in peius при връщане на делото в досъдебната фаза: допустимо ли е ново привличане на обвиняемия по чл. 225 НПК
• Представяне на проблема
• Разбирането, че забраната за reformatio in peius няма действие при връщане на делото на прокурора
• Разбирането, че забраната за reformatio in peius има ограничено действие при връщане на делото на прокурора
• Разбирането, че забраната за reformatio in peius има абсолютно (неограничено) действие при връщане на делото на прокурора
• Обобщаващ анализ
• Прилагането на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление и стандартите за справедлив съдебен процес
• Предварителни бележки
• Проблемът и неговото проявление в българското наказателно производство
• Представяне на проблема
• Хипотезите, в които идентифицираният проблем нарушава стандартите на справедливия съдебен процес
• Решението на ЕСПЧ по делото Пенев срещу България и реакцията на българския законодател
• Нарушението на стандарта за справедлив съдебен процес, констатирано в решението на ЕСПЧ по делото Пенев срещу България
• Критичен анализ на промените в НПК, инспирирани от решението на ЕСПЧ
• Необходимостта от принципно нов подход при решаване на проблема, установен от ЕСПЧ в решението по делото Пенев срещу България
• Същност и предимства на предлагания нов подход
• Анализ на възможните критични бележки срещу предлаганото решение
• Националният стандарт в светлината на изискванията, произтичащи от правото на Европейския съюз и от тълкуванията в решението на Съда на Европейския съюз, постановено на 9.11.2023 г. по дело № С-175/22
• Тълкуването от Съда на Европейския съюз на относимото право на Европейския съюз
• Критичен анализ на тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз

Заключение
Литература