"Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967 - 1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: "Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси?". Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един "по-млад" театър с по доверчиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална ... |
|
|
"Искам да направя много филми, за да се превърне и моят живот във филм" - това е мотото на световноизвестния филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер , което го ръководи по много интензивния му творчески път. Наред с 44 филма обаче той създава през краткия си живот и 9 оригинални театрални пиеси, които се играят в целия свят и го превръщат в един от най-поставяните немски драматурзи след войната. Някои от тях по-късно той сам превръща във филми, посрещнати с много голям интерес. Сега всичките му пиеси се представят за пръв път пред българския читател. По този начин издателство Блек Фламинго Пъблишинг отговаря ... |
|
|
Тяло като драматургичен проблем. ... Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към два художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. Софокъл , Шекспир , Молиер , Жан Жьоне , Карел Чапек , Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропологическото и ... |
|
|
Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост – а само това вече е достатъчно сложно и комплексно.” – така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на режисьорите. Но тъкмо ... |
|
|
Лукас Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства за мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота извежда Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Берфус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Книгата на Катерина Илкова - "И проговориха", е любопитно четиво за тези, които се интересуват не само как актьорите-кукловоди говорят чрез куклите си, а как задържат вниманието на публиката и оставят у нея трайни впечатления - умение, което много от нас искат да притежават. Написана увлекателно и с много любов към куклено-театралното майсторство, книгата е предназначена за широк кръг читатели. Доц. д-р Катерина Илкова е преподавател по Сценична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Има над 10 публикации и над 40 интервюта у нас и в чужбина по проблеми на кукленото изкуство. През 2002 г. получава ... |
|
|
Пиеси ... Драматургичните текстове в тази книга си приличат в две неща. В основата им са произведения на други автори, отдавна присъединили се към достопочтената фамилия на класиците. Втората прилика е, че всички по различен начин са били "поискани" от режисьори и театрални директори. Юрий Дачев притежава вроден усет за театралната материя на текста. Той доказва умението си да прониква в екзистенциалните проблеми, с лекота да ги превръща в увлекателна и вълнуваща театрална игра, да откроява в тях своето авторско мислене и гледна точка с изящество на стила и богата култура. Юрий Дачев е роден през 1963 г. в ... |
|
|
Свитък втори. ... "Български театър 1900-1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматически театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българския театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
Йосиф Венков е театрален режисьор, завършил Киношколата и Витиз, с 35-годишна творческа дейност. Реализирал е около 80 постановки на сцените в Бургас, Русе, Сатиричния театър в София, Перник и други. Гастролирал е във Варшава и Русия. Явявал се е на театрални фестивали в Япония, Индия, Дания и е отличаван с престижни награди. Автор е на пиесите: "Сказание за първите човеци", "Грешниците", "Сага за победителите", "Партенката на еретика", "Реквием за утеха на бесните", "Долната, горната земя и Магелан", "Търчи-лъжи с боклукчийката", "Сара Бернар и ... |
|
|
Феликс Митерер се числи към най-успешните австрийски драматурзи и сценаристи. Роден е през 1948 г. в Тирол. От 1977 г. е писател на свободна практика. Автор е на повече от 20 пиеси, много от които са по поръчка на театрални трупи. Написал е над 20 сценария за успешни телевизионни филми и сериали.В младостта постановките на собствените му пиеси. От 1995 г. живее със семейството си в Ирландия. Носител е на няколко театрални и телевизионни награди. "Не е трудно да бъде освободено понятието "грях" от църковния контекст, защото по принцип грехът не е нещо друго, а само проява на безразличие към хората край ... |
|
|
В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски , че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
