В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, ... |
|
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски , че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
Драматургичната техника на сценичните параболи в пиесите на Матей Вишниек е безупречна, съвършена. Ефектът е постигнат чрез непрекъснатото повтаряне на едни и същи реплики и ситуации, чрез разместването на временните пластове, чрез странните, фантастични финали, готови да ни хвърлят в тревога и смут. Граничните ситуации в тях, изведени от дадения контекст, при него отварят нови, неподозирани хоризонти. Вишниек не поучава, а непрекъснато полемизира, не приема елементарната логика, винаги упорито ѝ противоречи (в една от пиесите му "ямата" диша, пее, сърди се, предлага питейна вода или пък отровни миазми!), ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Таня Шахова е едно от утвърдените имена в родната ни драматургия, писател със собствен почерк и вкус към преосмисляне на миналото и в частност на литературния живот у нас. При това нейните реконструкции се отличават с финес и истинско зачитане на личностите, които избира за свои герои. Шахова успява не просто да възроди типажи, да наложи авторитети или да хвърли светлина върху все още неизговорени сенчести зони от миналото, но и да се отвори към дебати на деня, към актуални проблеми, в които настоящият читател или зрител да разпознае себе си. И тази тънка, пропусклива нишка, която намества епохи, слива хоризонти, ... |
|
|
Любознателният читател на "Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира" трябва веднага да бъде предупреден: книгата на големия актьор и общественик Явор Милушев безспорно има автобиографична основа, но не е традиционната автобиография на един толкова щастливо осъществен не само в артистичната си професия наш съвременник. Няма да намерим тук последователно, хронологически разгърнат автобиографичен разказ - от ученическите години, към трудния или внезапен професионален избор до зрялата възраст на равносметката. Авторът е избрал съвсем различен подход. Явор Милушев (р. 1948) е български актьор, известен с ... |
|
|
В мемоарната си книга голямата българска актриса Виолета Бахчеванова разказва за живота си и най-вече за театъра, за ролите си, за работата с много от великите български актьори и режисьори от миналия век. Съпроводена е с много снимков материал от личния архив на актрисата. Виолета Бахчеванова завършва актьорско майсторство във Витиз "Кръстьо Сарафов" през 1959 година. През сезон 1959 - 1960 г. играе в Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас. Следващите 33 години е актриса в Народен театър "Иван Вазов". ... |
|
|
Тачо Иванов Танев (1882 - 1962) е „записан за любител при трупата "Сълза и смях" за сезона 1899 -1900 г." и от тогава до 1954 г. той не напуска театъра. Преминава през цяла палитра от дейности - от любител-артист, до званието „артист на Народния театър", след това „директор администратор, режисьор, драматург, разпоредител на бюджета, учител на младите" и т. н. В по-голямата част от времето съвместява тези длъжности, докато работи в театрите в провинцията - Пловдив, Бургас, Русе и др. През дългия си професионален път е награждаван с почти всички отличия за принос в изкуството и с пълно право може ... |
|
|
Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |
|
|
Текстовете в този сборник Момо, Страх и Дама Пика, създадени от Веселка Кунчева и Ина Божидарова, са завършени окончателно по време на репетициите с екипите, реализирали конкретните спектакли. Резултатът от лабораторна работа и изследователският репетиционен процес намират място в тези текстове, извлечени и от театралните средства, език и стил на актьорска игра. ... |
|
|
Пет пиеси. ... "Кармен: Аз познавам мъжете, Сабине. Началото с един мъж е винаги чудесно. В стомаха ти пърхат пеперуди и тъй нататък. Носят букети, канят те на вечеря и те оправят всеки ден по три пъти. Но това продължава точно две години. След това всичко започва да пропада. Оставят си мръсното бельо, мият си зъбите само сутрин и по време на секс мислят за съседката. Повярвай ми, Сабине, аз нямам нищо против мъжете. Но техният гаранционен срок е две години. Също като при спагетите и зеленчуците в консерва." Из "Bella Donna" Авторката на готварски книги Кармен обича хубавата храна, студеното шампанско ... |
