Над планинското езеро притъмнява, отиващата си зима сковава притихналата северна земя. Малко момче, облечено в кожи, препасано с меч, украсен с гарванова глава, се бори с неравния терен, калта и непосилния си товар - тленните останки на неговия баща - Едсгар, могъщият войн на великия Север. Поток от бяла светлина плисва от небесата към погребалната клада. Звънлив звук изпълва всичко наоколо. Сякаш милиарди метални частици се посипват върху стоманен щит. Едсгар се обръща към Ерик за последно сбогом, прелестните валкирии поемат духа на война и той полита с тях към двери на Валхала, за да заеме достойното си място до Один. ... |
|
|
"Сините часове" на Георги Гаврилов е книга-медитация върху начала и краища, светлина и мрак, виждане и невиждане, сила и безсилие. Всеки, който прочете стиховете в нея, ще намери отговор на свой въпрос, зададен или незададен. Отворете тази книга, тя ще ви посрещне с наблюдателно око и отворено сърце." Катерина Стойкова - редактор Георги Гаврилов е роден на 15 юни 1991 в София. Учил е английски, френски и унгарски. През 2014 защитава за бакалавър по Физика в СУ "Св. Климент Охридски". От 2012 работи в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика. Автор е на публикации в периодичния печат - ... |
|
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
|
|
Настоящият сборник статии още със самото си заглавие ни предразполага, радва и обнадеждава - въпреки трудните времена, в които живеем. Авторът, г-н Георги Тодоров , е утвърден църковен писател, православен историк, апологет и мислител. Неговите текстове се докосват до различни области на обществения живот, културата, изкуствата, историческото наследство. Те са често смели и полемични, но дори и онези, които не биха се съгласили с всичко в тях, не могат да отрекат, че подходът е винаги добросъвестен, доводите - убедителни, познанията - задълбочени. Тези статии ни представят както мисловния път извървян от автора, така и ... |
|
|
Една от най-значимите повести на Георги Марков - "Портретът на моя двойник", излиза в ново издание с твърди корици и предговор на Светлозар Игов. Редом с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра - Хиената. ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Класическите езици – латински, старогръцки – разкриват едно голямо богатство, положило основите на европейската литература и култура. Античната мисъл и мъдрост обогатяват и днес творците на науката и изкуството. Нейните носители – историците Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Ливий и Тацит, философите Платон, Аристотел и Сенека, сатириците Лукиан и Хораций , с една реч гръцките и римските писатели, със своите вечни творби я предават и нам. „Изразът „крилати думи“ – ἔπεα πτερόεντα (èпеа птерòента), – вложен още от Омир в „Илиада“ и „Одисея“, е ... |
|
|
"Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което - в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения - и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на ... |
|
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Не други, а писатели като Климент Охридски, Черноризец Храбър, отец Паисий, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов , Христо Ботев , Стефан Стамболов , Захари Стоянов , Иван Вазов са очертавали хоризонтите на развитие на българския народ. Настоящото изследване разкрива неочаквано нови идеи за духовните ни пътища към вечността в творчеството на едни от най-изявените и обичани наши писатели - Елин Пелин , Йордан Йовков и Емилиян Станев . Техните произведения в мълчалив, но напрегнат диалог дават отчетлив и ясен отговор на съдбовни въпроси: Можем ли да достигнем единното, или в копнежа си по него непрекъснато да се ... |
|
|
Критика, спомени, публицистика ... Тази книга беше диктувана от времето. По нея лесно могат да се разчитат нервните импулси на нашия преход. Всеки вик е предизвикан от нещо, което ставаше в българския духовен живот, в съдбата на родната литература. Опитах се да погледна към посоките, по които тръгнаха водещите литературни жанрове през това преходно време и да разбера до колко и как се отрази върху техния път и развитие промяната. Много горест и тъга има в тези мои размисли. Навярно не винаги съм бил прав, не винаги съм стигнал до дълбочината на явленията, но тревогата ми е била искрена. За жалост редица предусещания, ... |
