Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев , публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа българска народна приказка, преразказана от детския писател Георги Райчев ."Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил - зад плета, Джаста-праста - на хорото." Из книжката ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Живял някога страшният цар Перизан. Решил да си вземе за жена най-хубавата девойка на земята и заповядал на своите велможи да я издирят. Всички тайно проклинали жестокия цар, но никой не смеел да му се опълчи. Една утрин пред палата се явила врачката Абияра, която подарила на царя чудно огледало. С него можел да вижда хубавиците от цял свят. Зърнал Перизан девойката от царството на вечната пролет - Омайна, и мигом се влюбил. От "Чудното огледало" малките читатели ще научат какво се случило с красивата принцеса и сестра ѝ ... |
|
Сборникът съдържа великолепни разкази от руските писатели класици Александър Пушкин , Иван Тургенев , Антон Чехов , Александър Куприн , Иван Бунин , Леонид Андреев, Михаил Булгаков , Андрей Платонов . Всеки от тях е самобитен, но ги обединява мащабът на творческото им наследство. Книгата ни учи на любов към човека и към всичко, което го заобикаля: природата, животните, родината; учи ни на съчувствие и отзивчивост, учи ни да не оставаме равнодушни към чуждото страдание. Тя е добра и светла като цялото творчество на великите писатели и ни потапя изцяло в атмосферата на безсмъртните им творби, признати за най-добри ... |
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
Роман за деца. ... "В новия си роман за деца Павлина Павлова дава своя художествен отговор как отлитат най-чудесните мигове от човешкия живот. Тя не обяснява детството, тя разгъва пред читателя една лента, запечатала изживяванията на няколко деца, поставени в различни ситуации. Във всяка глава авторката ни поднася поредната си хрумка, защото фантазното е същностна черта за книгата. Романът за деца трябва да бъде като за възрастни, но по-хубав. Тази максима, станала шаблон, доказва колко е вярна за "Полет с невидими криле". Георги Георгиев ... |
|
"Стана ми скучно... в Ада. Затова дойдох на земята, за да мамя и да играя." Из книгата Сатаната, покосен от своята адска рутина и готов за забавление, се отправя към земята в тялото на американски милиардер на име Хенри Уондъргуд. Придружен от своя верен демон иконом Топпи и поел към Рим за истински живот и театър, той ненадейно попада в дома на мистериозния Томас Магнус и неговата красива дъщеря Мария. Докато се опитва да открие смисъла на това да бъдеш човек, пред господаря на Ада се разкриват сатанинските черти, скрити у нас, хората. Леонид Андреев е писател и драматург, смятан за основоположник на ... |
|
Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Георги Божинов . "Смок свири на върба, всички жабки той събра..." е стих от стара детска песничка, нещо като бивалици-небивалици, малко нещо като щяло-нещяло, шарени приказки... Повечето разкази не са публикувани в книга, печатани са в литературни списания и алманаси. Писани са в различни периоди - от 1937 година до края на 90 -те . В сборника те не са подредени хронологично - хронологията едва ли би подсказала нещо за съзряването на писателя. Писателят сякаш се е родил в един монолитен, завършен вид и никакви литературни или социални повеи и ... |
|
"Вдън гората Дикчам" определено е най-важната книга за Божинов - именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус. Може да се каже, че без нея нямаше да се роди двайсет години по-късно романът шедьовър "Калуня-каля" - нека го кажем - един Дунав на българската литература, тръгнал от стотиците църцорещи още от 60-те години (невинни години!) ручейчета. В тази първа своя книга, както и след време в "Юлень", още от самото начало писателят е "себе си". Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже. ... |
|
"Ето че дойде моментът да държите в ръце втората книга на Георги Блажев - опортюнист, писател, одушевен предмет. След дебюта му с "Произход на видовете" светът се промени. Хиляди плеймейтки, хипстъри и инфлуенсъри се отказаха от българския шоубизнес и се завърнаха в крайградските райони. Индустриите по цял свят претърпяха катарзис, което доведе до тежка икономическа криза, която правителствата умело замаскираха в измислена пандемия. И макар да ни е ясно, че творчеството на Блажев е опасно за нас, ние упорито ще продължим да го четем и издаваме поради следните причини: Георги Блажев е от провинцията, ... |
|
Истински ценни са онези книги, които ти внушават усещането, че ти сам си ги написал, книги, чрез които се себеизживяваш, себелегитимираш и себеотстояваш, чиито страници са съдби, съчовеци, животи, съдържащи и твоя живот. Такива са очевидно и страниците на Георги Марков . Настоящото издание има и друга безценна заслуга: то възкреси автентичността на репортажите, върна на читателя първоначалното, авторовото заглавие на ръкописа. Георги беше замислил своята поредица от есета като "Задочни репортажи за задочна България" с цел да се себеразграничи от една обезчовечена от деспотизма България, която вече не бе негова ... |
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |