Издаването на тази книга е осъществено с дарения от приятели и последователи на Пламен. ... Вечен студент, пътешественик, рибар, ентусиазиран фотограф и запален планинар, Пламен Горанов (1976 - 2013) горещо се възмущаваше от бездушието и мерзостта, поглъщащи България и родния му град Варна. Пламен опита да събуди в хората промяна с майсторски каламбури, с уличен театър, опаковайки брутален паметник, с провокативни фотографии и стихове, разпространявани в интернет. Рано сутринта на 20 -ти февруари 2013 г. той се изправи за най-радикалния си протест пред сградата на Община Варна. Издигна плакат "Оставка на (кмета) и ... |
|
В "Дневник за едно приятелство" читателите ще прочетат писмата на Блага Димитрова до авторката на книгата, както и писмата на Мария Антонова до нея, в които тя разказва за срещите им с Елисавета Багряна , Дора Габе , Атанас Далчев , акад. Петър Динеков , актрисата Лиляна Шопова и други известни творци и политици. Дневникът представя непубличния образ на голямата българска поетеса и писателка Блага Димитрова - любвеобилна, с изтънчено чувство за хумор, дълбоко човечна и непоколебима, когато трябва да помогне на близките си - да страда, когато и те страдат, да се радва, когато и те са щастливи. Авторката ... |
|
Топ препоръки от кореспондента на Marko Polo . ... Оперни арии не само за десерт Най-добрите локали с истински тенори Свят без ежедневие Култура на Plaza Mayor ... |
|
За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към времето, в което реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали. "Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е ... |
|
"Не се наемам да твърдя дали Савко Калата е по-знаменит разказвач, или по-знаменит касоразбивач. За второто е получил достатъчен брой години из соцзатворите, но за първото тепърва получава любовта и верността на хилядите си фенове. След автобиографията му Да оцелееш в Ада той - сякаш от казана за ракия край Созопол - вади сборник с удивителни разкази, включващи моряшки истории, пандизчийски приключения, и невероятни созополски маками, в които оживяват причудливите, смешни и трогателни герои на знаменитото курортно градче. Някои от тях са от времето, в което Созопол е бил само риба и въшки по собствените думи на ... |
|
"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
|
Имаше всичко необходимо. А защо чувстваше пустота? ... "Първа Книга. Искаме, ми викат от редакцията, на задната корица с нещо да впечатлиш читателя - профилна снимка и откъс от текст! Е, да де, но с моя профилна надали бих впечатлил повече от трима души! А откъс... ми, то нали в книгата е всичко! И се замислям с какво е привлякъл вниманието ми Антоан дьо Сент Екзюпери - рисунка на боа, погълнала слон! Тя, рисунката, е на малкия Антоан, или поне той така твърди, но боа със слон прилича на шапка! Аз не го виня, че не рисува правдиво. Надявам се, че и той не ме съди за това, как пиша аз. Но тази боа някак изрисува ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Алманах на българско общество "Достоевски". ... "Първият том на алманаха "Достоевски: Мисъл и образ" е чудесен творчески продукт от първите две години активни и разнообразни публични изяви на "Българско общество Достоевски": лекции, дискусии, кръгли маси, театрални пърформанси. Първи от замислената поредица, настоящият алманах е своеобразно огледало за вече оформилия се богат интелектуален, естетически профил на това духовно начинание, полезно за творческата комуникация на постоянно нарастващия брой негови членове и симпатизанти: философи, филолози, психолози, юристи, актьори, ... |
|
Историята зад музиката на артиста, спечелил любовта на милиони фенове по света. ... Впечатляваща колаборация между един от най-успешните творци в съвременния свят Ед Шийрън и художника и приятел от детството му Филип Бута. Книгата ще ви разкрие лични моменти от живота на Ед, както и историята зад музиката му от самото начало. Ще разберете какво е оказало влияние върху творчеството му и кое го е вдъхновявало, за да се превърне в това, което е днес - изпълнител и автор на песни, спечелил любовта на милиони фенове. Книгата оживява с фотографии, запечатали едни от най-важните моменти в живота на Ед, както и със ... |
|
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Има страшно", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения", както и текстове непубликувани досега. "Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове - отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от ... |
|
"Кеносис" е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. "Кеносис" е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Който претърпи този момент, без пустото в себе си да зарази пустотата навън, може да види как времената се преобръщат. "Кеносис" е опразване на високите редове, при което те остават високи, но празни. Прозрачни, без съдържание, те са вече чист жест с облик на послушание: остави се и се оставям. Метафизично късо ... |