Житейската мъдрост, която предаваме на децата си. ... Какво цените най-много в живота? Какво бихте искали да завещаете на децата си? Когато си задава тези въпроси, Даниел Тейлър неусетно започва да си спомня случките от миналото. Как танцувал с момичето, което винаги избирали последно, как се отегчавал като го водели на църква, как се изправил лице в лице с кварталния хулиган. Като се връща към тези преживявания и ги преразказва на децата си в писма, той започва да споделя своите най-дълбоки и съкровени убеждения за самочувствието, приятелството, семейството, честността, и вярата в Бога. В тези писма ще откриете цяло ... |
|
|
В тази книга ще откриеш: Малка мишка с голяма мисия! 24 и половина глави за четене всеки ден до Коледа! Предизвикателства и идеи, с които да зарадваш любимите си хора за празника. Докато изтърсва снежинките от върха на ушите си, мишлето Уинстън се сдобива с изключително важна мисия: възможно най-бързо да предаде на Дядо Коледа едно писмо, за да не остане някое дете без подарък. Последваш ли мишлето по пътя към работилницата на добрия старец, заедно ще попаднете в туристическа агенция "Весел празник", в уютно сламено креватче, в универсален магазин "Фортеск" (доставчик на качество от 1847-а) и ... |
|
|
Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът - преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота. Сара - единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза - жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да ѝ помогне. Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара? Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето ѝ цели шейсет години. А когато ... |
|
|
Стефи събира 20 писма-послания във втората си книга "Писмата, които никога не изпратих" и ги споделя с читателите и почитателите си. Това е искрената ѝ изповед към хора, белязали живота ѝ и изградили я като човек и личност. Сред никога неизпращаните послания са такива към най-голямата ѝ фенка, към 16-годишното ѝ АЗ, към момичето, на което се е подигравал целият клас, към момичето, което е бързало да порасне, към идола ѝ и много други. Освен всичко друго, това са и силни житейски уроци и съкровени тайни, които Стефи споделя с целия свят. Прочети ги! Към изданието има и специален ... |
|
|
"Историята от 1916 до 1955 г. играе важна роля в писмата. Централните научни теми в кореспонденцията между Айнщайн и Борн са теорията на относителността и квантовата теория. Но наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми. Алберт Айнщайн и Борн, проявяващи тотален интерес към обграждащите ги социални структури, взимат - страдайки и копнеейки - участие в съвременната си история." проф. д-р Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат "Освен ... |
|
|
Изданието съдържа писма, които се превеждат за първи път на български език, и е посветено изцяло на литературата. То ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции с пълното право на собственик."А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави.""Но да Ви разкажа ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
Поздравителната картичка е изработена ръчно, при направата ѝ са използвани декоративен паус и различни картони. Тя е с размери 7 x 7 cm. ... |
|
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
|
Съставител: Ивета Рашева. ... Факсимилно издание на документи от Фонда на Райна Попгеоргиева-Футекова в Национална библиотека Св. св. Кирил и Методий."Настоящото факсимилно издание предлага за прочит в оригинал 34 писма, които никога не са публикувани и са слабо проучени. От тях виждаме премълчаната истина за времето от есента на 1876 до есента на 1879 г., когато Райкя живее в Русия. Дейността, която тя развива там, и помощта ѝ за Панагюрище отдалеко са непознати или малко познати за съвременния българин. Освен че настанява 32 бедни или осиротели деца от Панагюрище (нерядко поемайки и пътните им разноски) с ... |
|
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
|
"В живота на художника може би смъртта не е най-трудното" - доверява Винсент ван Гог 1853 - 1890 в писмо до по-малкия си брат Тео две години преди загадъчната си гибел. Непризнатият приживе художник, когото днес приемаме за гений, пише повече от 800 писма, като над 650 от тях са адресирани до Тео - докрай негов основен довереник и благодетел. В изповедите до брат си Винсент споделя за своите дни в Лондон, Париж, Амстердам, Хага, Арл и други. Но писмата му са много повече от разказ за живота му. Неговите слова разкриват противоречивата му природа, нестихващата творческа енергия и буреносния му темперамент. ... |
