Писма до сина ми. Поезия

"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния."
Кръстьо Раленков

"Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, където всеки е враг на всеки, тя ме върна в онези далечни години, когато жаждата бе по-силна от пиянството. В годините на вечните юноши, които четяха Рембо и пишеха като Далчев..."
Стефан Продев, вестник Дума, 2 юли 1994 година

Крум Филипов е роден в Смолян. Завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски и режисура в НАТФИЗ, в класа на проф. Иван Добчев. Автор е на стихосбирката Затръшнато небе (1995) и Воден знак (2013) и на романа Синът на авиатора (2018).

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Предговор
Не е за вярване
Св. Йосиф. Ден на бащата
Дух в шепата
Пътуването с влак
Излез на море
Когато човек мечтае
Калояне, магаре такова
Как така
Богоявленска случка
На свети дух
Цяла година вече щъкам из Швеция
Слънчевото затъмнение и монахинята
Марвел
Личните чудеса
Сълзите опознаха лицето му
Това са твои стихове, когато беше на пет
Есен
Задача по математика за втори клас
Да бъдеш куче
Случи се
Песен за отчаянието
Смърт няма
Седмаче
Човек е роден, за да живее