Стихотворения. ... Яна Пункина - родена през 1984, в София - работи като радиожурналист в програма "Христо Ботев" на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика. През 2011 г. излиза дебютната ѝ поетична книга "Пауза". "Частите на тялото" е втората ѝ стихосбирка. "Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина. Това е книга за тялото, което усеща присъствието на ... |
|
Съставител: Димитър Анакиев. ... "Парче от дъга, антология на българската танка, съдържа 76 танки от 25 български поета. Антологията се състои от три части: избрани танки, танка проза и ренсаку. Изглежда, че преобладаващата тема сред българските каджини (каджин, превежда се като мъж / жена на танка, е начин, как японците наричат поети на танка) е любовта, но има и много други теми. Българският поет, подобно на японския, с лекота изразява своето виждане за света чрез символиката на природата. Изненадваща е и лекотата, с която българският поет разширява своя разказ, използвайки свързаните форми на танка. Явно ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева , която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
Съставител: Наска Калата. ... "Ние сме деца на радостта", обобщава един от авторите в този сборник усещането за радост и единение с природата, които завладяват всеки, докоснал се до него. Съставителят, Наска Калата, е подбрала разнообразни гласове от хилядолетния прибой на созополския талант, побрал в искрящото си богатство векове, езици, вери и истории. Градът на Аполон, Градът на спасението, Градът на бягството от градовете винаги е омайвал с неочаквани открития на красота. Ще ви очарова и сега с богатството си на изящна словесност, сравнима с природните му красоти. Созопол, пристанището на талантите, както от ... |
|
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Негова поезия е публикувана в международни литературни издания, носител е на отличия в националните конкурси за кратка проза и международен конкурс за хайку. Три поредни години е в класацията на 100 -те най-креативни хайку автори. "В тази книга Владислав Христов е осъществил баланс между лаконичността и осмислянето. Обратното броене на зрелостта е започнало. Стихотворенията са сякаш вълни, които се застъпват, разминават, образуват водовъртежи и плисват на брега, за да се отдръпнат отново. Поезия, която диша свободно и ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Сборникът предлага стихове на големия африкански поет в превод на Васил Сотиров. Отприщената черна енергия ражда въздишката на душата и отваря вратата към екзотични ритми и непривични метафори. "Гола жена, тъмна жена! Налят от зрялост плод, възторзи тайнствени на черно вино, устни - избор на живителната нежност. Савана с чисти хоризонти и потръпваща в горещите обятия на източния вятър. Там-там изваян и обтегнат, който радостно гърми под пръстите на победителя. А твоят нисък, плътен глас е страстната, възнасяща ме ... |
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
"В тези дни, когато фалшът разполага с повече канали да стига до нас, откровенията на Константин Петров може да ни заварят неподготвени. Но това е рядък шанс, който не трябва да пропускаме. Нещо като да се снабдиш с приложение, с което да виждаш, чуваш и чувстваш повече." Силвия Атипова ... |
|
"Преди да настъпи последният ден от един живот, се отправят послания. В необичайната си проза Пенка Славчева ги втъква в червни нишки. Метафорично кръвта ѝ прелива в чаша, непреляла от очаквани радости. Залезът ѝ - червен като всекидневните ѝ рокли, като изгревите, които посреща, като червената роза, пръскаща ухание и греховност. Късите ѝ изречения са глътки от виното на празниците ѝ - празници-разпятия. Тя не отпъжда Ева от себе си, не се отказва и от Магдалена. Хваща се за ръка с обитаващите и свободната, и робската земя. Изповядва, че е невъзможно една душа да живее в една плът, не ... |
|
Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос - способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев , сме "уморени от чудото". Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос. Отзиви "Людмила Миндова пише на ръба на личното ... |