Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като „Granta“, „Cider Press Review“, „Drunken Boat“ и др. Носител е на отличия в националните конкурси: За кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), за Хайку на свободна тема (2010), Добромир Тонев (2015), Славейкова награда (2015), Международния конкурс за хайку – Cherry blossom (2011), голямата награда “Basho-an” (2020) на Музея Башо, Токио, първо място на конкуса „Akita” ( 2021) Япония. Шест поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на Световната Хайку Асоциация и на „The Haiku Foundation“.
Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация „Frogpond“, Световния хайку клуб „World Haiku Review“, „Simply Haiku“, „The Heron’s Nest“, „Modern Haiku“ и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 18 езика.
Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „
Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „
Комореби“ (поезия, 2019), „
Писма до Лазар“ (поезия, 2019), „
Мопсът на Вазов“ (кратки прози, 2021), „
Мед от оси“ (фейлетони, 2023), „
Пойни птици“ (поезия, 2024).
Владислав Христов има шест самостоятелни фотоизложби и участия в десетки сборни изложби. Негови творби са отличавани на фотоконкурсите „Музика в обектива” и 8-ми международен фотоконкурс България 2023. Фотограф е на фестивалите „Пловдив чете”, „Пловдив джаз фест” и фестивалът за документално кино „Златен ритон”.
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа 
