Написах по-голяма част от разказите си в Пловдив. Поне за началото са „виновни” македонците от пловдивския квартал „Кючук Париж”. Появих се там преди известно време с току-що родено дете – едва оживяла и като по чудо... Македонците ме изведоха от унеса и болката и ме вкараха в потрес. Започнах да ги наблюдавам и написах няколко портрета за тях – недружелюбни, неотзивчиви, с несъразмерни тела, а пък душите им бяха нацяло... Надбягвах се с тях по улиците, блъсках се по асансьорите и си мислех, че всичко е точно както трябва да бъде – абсурдно като в „Параграф 22”, но на мястото си. Публикувах разказите-кримки и последва „ ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
Търсих Древността в полъха дълбоко на срещата си с теб. Изпратих шепот нов наоколо, да те намеря в някой век. Бъди ти Радост! Ти бъди! Безкрай блаженство без остатък. ... |
|
|
Един от най-старите митове в историята на човечеството в съвременен вариант. Вечен, метафизичен, митологичен и същевременно дълбоко човешки роман, който Олга Токарчук поставя сред най-важните в своето творчество. Роман пътешествие между световете, на което поемаме с трептяща картинка в ръка - нашата жива карта. Ориентири са ни ключови елементи от шумерската митология, забъркани с фантастика и фантазия; миналото и бъдещето се пресичат и смесват, времето не е линейно; разказвачите се сменят и рисуват шеметен свят... светове. Срещаме също: един припрян шляпащ куфар, странна шапка с рога, както и асансьори, които се движат ... |
|
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
|
Мъдрост Нашите души разговарят в тишината. Позволи ми да слушам мълчанието ти - да чувам всяка дума от него не от устата а от безкрайността на мисълта ти уж разпиляна. Нека да слушам мълчанието на душата ти да чуя нейната мъдрост през вековете събрана. Всяка нотка и ритъм тих са отлежавали в кладенеца дълбок на сърцата ни. Нека се потопя в мъдростта на душата ти. Любов Георгиева ... |
|
|
Стихосбирката Мисъл в пет минути самота може да се определи като ескизи на душата, скицирана рисунка, която създава завършена представа за случващото се вътре в човека и в света около него, размисли за творчеството, за любовта, за границите и отчуждението. Стиховете подредени в тази книга са част от духовното търсене на твореца, което се усмирява в петте минути самота, когато душата е разголена. Само тогава като че ли противоположните емоции са удавени в тишината. Много от описаните състояния в стихосбирката са опитности, през които всяка човешка душа преминава - и копнежът по хармония, и болката и страданието и ... |
|
|
Докато кара ски в планината, малката Аличе пада лошо и окуцява. Матия оставя сестричката си близначка сама в парка, откъдето тя завинаги изчезва. Инцидентите се отразяват драматично на психиката и на двамата. Неспособна да стане част от една действителност, която я отхвърля, Аличе се приютява в анорексията си и зад фотоапарата си, а Матия се отвръща от хората и посвещава светлия си ум на математиката. Двамата се запознават в училище и през целия си живот остават по своему свързани и по своему самотни. Като простите числа. Простите числа се делят само на себе си и на единица. Някои от тях обаче имат близнаци - число, от ... |
|
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева . ... |
|
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
|
"Мисля, че по-късно никой няма да се интересува от сърдечните излияния на една тринайсетгодишна ученичка."Това изречение е запазено в записките на Ане Франк, които тя води до 1 август 1944 година в скривалището на улица Принзенграхт 263 в Амстердам. Днес дневникът на еврейското момиче е вече част от световната литература, цели поколения след нея са го прочели или ще го прочетат. Клаус Трьогер включва части от този дневник и ги пренася в рамките на днешния ден. Една млада жена на име Ева пристига като туристка в Германия и посещава някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Обикаля из територията на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Познай себе си" на издателство "Кибеа". ... Едно неуловимо понятие се крие в очакване под какофонията от шума на уличното движение, телефонните аларми и непрестанните ни мисли. Тишината. Какво всъщност представлява тя? Къде се намира? И защо сега е по-важна от всякога? В тази медитативна, чаровна и изненадващо завладяваща книга норвежкият изследовател Ерлинг Каге изследва силата на тишината и значимостта на изключването на света. Споделяйки собствения си опит и обсъждайки наблюденията на поети, художници и изследователи, Каге разкрива защо тишината е от съществено значение ... |
