Камъчета върху един гроб

"Мисля, че по-късно никой няма да се интересува от сърдечните излияния на една тринайсетгодишна ученичка."

Това изречение е запазено в записките на Ане Франк, които тя води до 1 август 1944 година в скривалището на улица Принзенграхт 263 в Амстердам.

Днес дневникът на еврейското момиче е вече част от световната литература, цели поколения след нея са го прочели или ще го прочетат. Клаус Трьогер включва части от този дневник и ги пренася в рамките на днешния ден. Една млада жена на име Ева пристига като туристка в Германия и посещава някогашния концентрационен лагер Берген-Белзен. Обикаля из територията на лагера, разглежда изложените обекти в центъра с документация и се задълбочава в живота и смъртта на Ане Франк. Постепенно Ева навлиза все по-дълбоко в космоса на момичето, превърнало се в символ за всички жертви на националсоциализма.

Трьогер се концентрира върху най-важните точки от живота на Ане Франк, които се случват през последните ѝ две години. В неговия разказ тя споделя всичките си грижи, страхове, малки радости и никога несбъдналите се мечти, докато Ева говори за личната отговорност на човека и нуждата винаги да бъде бдителен. В пиесата двете момичета се срещат, за да покажат, че споменът е жив. Затова оставят своите следи с по едно камъче. Колажът завършва с днешния ден. С реалната съдба на всички бежанци по света и на изчезналите, опитващи се да се спасят от насилието, което властва.

"Аз не съм богата, не съм хубава, не съм интелигентна, не съм умна, но съм и ще бъда щастлива! Аз съм щастлива по природа, обичам хората, не съм подозрителна и искам да виждам щастливи всички край мен."
Из книгата

Блек фламинго пъблишинг ООД
София, 1505
ул Драговица бл 21
office@blackflamingopublishing.com