Николай Рьорих (1874 - 1947) е руски художник, мистик, мислител и мечтател. През 1917 г. напуска Русия. Живее няколко години в САЩ, а от 1924 до 1928 г. е на експедиция в Индия, като обикаля и Сибир, Алтай, Монголия и Тибет. Прави етнографски проучвания, събира редки ръкописи и фолклорни материали. Занимава го мечтата за съществуването на тайнствената, легендарна страна Шамбала някъде в Хималаите, извор на познание и мъдрост. От 1935 г. нататък живее сред вълшебствата на любимата си Индия, където след смъртта си е изгорен на клада според местните обичаи. Пътуванията си Николай Рьорих описва в дневници и цикли от ... |
|
|
"В очакването да се случат чудеса забравяме, че чудото сме ние. И фактът, че ни има на света, във тайната на сътворението се крие. Да бъдеш на земята точно тук и всяка сутрин ти да се събуждаш. С присъствието си да радваш друг, желания и мисли да възбуждаш. Дори насън сърцето ти тупти и нежност в тялото нахлува. Съвкупност сме от тленност и мечти и щом ни има, чудо съществува!" Екатерина Гаджева Екатерина Гаджева е родена в Белоградчик, града на скалите, но живее в Смолян. Семейна е, майка на две прекрасни дъщери - с имена на стихове. По образование, професия и призвание е еколог. Заема отговорни ... |
|
|
"... Поемата на Ристич е поетичен любовен роман, изтъкан от граматиката на любовната реч и неговата фундаментална култура, която е разпознаваема по жестовете и емблемите на велики любовни истории, но и текст, който се отнася до възможността да бъдеш свидетел на любовта чрез непосредственото преживяване, отражение на истинско любовно събитие и хоризонт на желанието, който успява да разкаже историята на любовта като драма и заклинание за живот." Йован Зивлак Проф. д-р Бранко Ристич е роден на 15 юни 1961 г. във Велики Шилеговац (Крушевац), Р. Сърбия. Завършва основно и средно училище в родния си град Крушевац. ... |
|
|
Римушки, залъгалки и игралки за милите и забавни моменти, които майките, татковците, бабите и дядовците с радост споделят с любимите малчовци. А покрай игрите и веселите смехове децата неусетно развиват двигателните си умения, обогатяват речта си, подобряват паметта, вниманието и координацията си. Залъгалките, римушките и игралките са неизменна част от детството. В думите им са стаени усмивките, любопитството и радостта, с които децата посрещат всеки нов ден. Някои стихчета-игралки се предават поколения наред от уста на уста, от майка на дъщеря, от баба на внуче, а други са създадени в наши дни. Но независимо кога и от ... |
|
|
Поетическа версия: Кирил Кадийски . ... 2023 г. е знаменателна дата - навършват се 160 години от рождението и 90 от смъртта на според мнозина най-големия новогръцки поет Константинос П. Кавафис . Изданието се посвещава на този двоен юбилей. За пръв път читателят ще може да се докосне до пълния корпус от 154 стихотворения, така наречения канон, оформен от литератора Г. П. Савидис. Това е и първият нецензуриран превод на скандалната интимна лирика на поета, предизвикала немалко полемики. За пръв път читателят ще може да се наслади в пълна мяра на метриката в оригинала и на богатия структурен и римен строеж на творбите. ... |
|
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
"Пролет пукна се в гората! Разцъфтяха цвят след цвят и понесе аромата вредом вятърко крилат. Горската полянка цяла вече се раззелени. Тръгна Меца изгладняла, а след нея заситни малкото ѝ Мече - двама се събудиха от сън и храна Мече и Мама тръгнаха да дирят вън. Ровят корени, премятат камъни назад-напред... Ще намерят по земята нещо все, но, ех, за мед раничко е - да почакат трябва още доста, да..." Из книгата Книжката е част от поредицата Приказки и гатанки в рими от Борко Бърборко . ... |
