"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
Към науката На времето ти вярна дъщеря, все взираш се във всичко на света, сърцето на поета ти раздра, с крилете сиви на реалността; как, хищнице, да те обича той, щом към небето полета му смел да търси скъпоценности безкрай, обричаш на един и същ провал? От колесница ти свали Диана, напъти Хамадриада от гората, подслов да търси нейде зад океана, Найада грабна силом от водата, от Феите взе лес, от мен мечта - под тамаринд родена в пролетта. Едгар Алън По Американски писател, считан за първия автор, въвел разказа като литературна форма. Роден през 1809 г. в град Бостън, щат Масачусетс. Останал рано сирак, По е ... |
|
"Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е ние. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта - а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце - утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича." Зорница Христова "Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му ... |
|
Книжка от серията "Стихчета за най-малките", съдържаща стихчета за Родината. ... |
|
|
|
След Емили Дикинсън "Колекция в бяло" на Агата-А представя за първи път в България поезията на един от най-забележителните представители на руския поетичен авангард от началото на XX век, изящника Николай Гумильов , във великолепния превод на Георги Рупчев. Незаслужено неиздаван досега в България (с изключение на отделни негови стихове в литературни списания), вероятно поради ранната му смърт (разстрелян е през 1921 г., когато е бил на 35 години) или в сянката на първата му жена, великата Анна Ахматова, Гумильов е сред големите майстори-авангардисти в руската поезия, основател заедно с Ахматова, Манделщам, ... |
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски . Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
Интересно нещо е самотата. Може да спусне сива мантия пред възприятията за живота, да накара човек да се затвори в себе си, но и да му помогне да осъзнае важни истини. Сезоните на самотата е невероятно дълбока и докосваща поезия, в която ясно си личи талантът на Зоя Гаргова да докосва душата на читателя с думите си."Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на Сезоните на самотата - като редактор. Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
Двуезично издание на български и испански език ... Книгата е първо българско двуезично издание, в което оригиналните стихове на Лорка са разположени огледално спрямо поетичните им интерпретации на български език, дело на преводача Ромеро. В тома са включени пълните текстове на стихосбирките „Диван от Тамарит” и „Цигански романси”, първата от които изцяло непозната досега на българския читател, а втората позната само отчасти. Към тях са добавени избрани стихотворения от непубликуваните приживе на автора „Сюити”, подробни бележки на преводача към българския читател, както и непоказвани цветни и чернобели рисунки на самия ... |
|
"Стихосбирката Смирено на Петър Краевски съдържа над 65 стихотворения, бял стих, с добре овладяна ритмика, както и няколко текста в японската жанрова форма танка. Това е интелигентно написана книга, без излишен драматизъм, с умерени и смекчени емоции, в която се обговарят темите за живота и смъртта, болката и свободата, победите и пораженията, артикулира се ясна гледна точка относно базисни ценности на човешкото битие. Важен и отчетлив корпус в целия ръкопис представляват текстовете, посветени на поезията, думите, съдбата / душата на поета. Прякото назоваване на метафора, поанта, поезия, поет, редактиране, налагат ... |