История, вдъхновена от истински събития. ... Йоана Вълчева е първият български автор на романтични трилъри. До момента има два издадени романа: дебютният ѝ - "Съвест" (2016) и "Пегол" (2017). Едно изобретение ще се възроди от пепелта... Какво е общото между Генералния секретар на САЩ, една млада жена, сякаш изолирала се от света, софийски бездомник, тайна френска организация, затворник с жажда за мъст, един гениален изобретател и бивш агент на КГБ? На пръв поглед нищо. Но всички те ще бъдат въвлечени в тежка надпревара помежду си. А какво е Пегол... Ще разберете точно на последната страница. ... |
|
|
Спомените на Иван Богоров, Иван Вазов, Йоаким Груев, Найден Геров, Любен Каравелов, Христо Г. Данов. Подбрани и съставени с предговор и бележки от доц. д-р Юлия Николова . ... Паметта за Пловдив е невъзстановима без ония нейни летописци, които не само тълкуват закодираните в знаци следи от миналото, но сами оставят белези върху него. В пътеката на времето те са много... Но от средата на 19 до първото десетилетие на следващия век историята на града е немислима без делата на мемоарните творби на бележитите книжовници Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Иван Богоров, Любен Каравелов , Иван Вазов . ... |
|
|
Климент Василев Гигов е роден през 1945 г. в гр. Дупница. Завършил е техническият университет в гр. София и като машинен инженер е работил в МЗ "Струма" в гр. Перник, а след това в гр. Дупница в "Пътни строежи", завод за инструментално оборудване "Автореммонт" АД. Като инженер и общественик е бил ръководител в завода за инструментално оборудване. От рано е запленен от величието и красотата на Рила планина. Активно се включва в туристическите мероприятия, провеждани от туристическо дружество "Рилски езера", гр. Дупница. На обществени начала е бил председател на клуба на туристите ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски , който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
Възможно ли е да познаваш някого, когото никога не си срещал? Джъстин Хичкок е разведен, самотен и неспокоен. Пристига в Дъблин, за да изнесе лекция за изкуството и среща привлекателна лекарка, която сякаш на шега го убеждава да дари кръв. Това е първият доброволен акт на милосърдие, който той извършва, без дори да се замисли от много време насам. Когато Джойс Конуей напуска болницата след ужасна катастрофа, с разбит живот и провален брак, тя се прибира да живее обратно в бащината си къща, заедно с възрастния си баща. През цялото време я преследва силно усещане за дежавю и тя не може да си обясни защо..."Нежна и ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
|
Съставител: Боян Цонев. ... Днес почти всеки е наясно, че в неговия лаптоп има HDD или "външно запаметяващо устройство" (ВЗУ). Обаче малцина вече знаят, че през миналия век в продължение на 20 години малка България е била единствената страна в цяла Европа, която е произвеждала серийно хиляди ВЗУ и към днешна дата няма наследници. В този сборник са включени спомени на част от водещите специалисти от онова време: Добромир Дяков, Иван Станчев, Петър Попов, Боян Цонев, Николай Райнов, Христо Момерин, Петко Коджабашев, Иван Жизгов, Иван Цонев, Трифон Мисов, Евгени Василев, Младен Младенов, Веселин Герганов, Румяна ... |
|
|
Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. в Шумен. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". През 2013 г. издава първата си стихосбирка "Аз мога да цитирам тишина". С нея той печели Националната награда за поезия "Южна пролет", 2014 г. През есента на 2014 г. получава и Голямата награда на името на Усин Керим, както и наградата на публиката в същия конкурс. През месец юни тази година става носител и на Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". "Само жълти чадъри и костилки от спомени. Хапеш минали устни до синьо. ... |
|
|
Интерес към личността на Фердинанд и свързаните с него лица и политически събития Добри Ганчев започнал да проявява още в първите месеци от службата си в двореца. Това много добре личи от бележките, водени от него по време на първите Фердинандови обиколки из България и използвани по-късно /около 1920-1923 г./ при писането на настоящите спомени. Всичко това безспорно се е отразило на точността и свежестта на спомените. Те се оказват толкова антифердинандовски, че тяхното отпечатване не е било възможно, нито безопасно при съществуването на монархията в България. ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
