„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Бестселър №1 на Ню Йорк Таймс от Джоуел Фърмън - авторът на "Да се храним, за да живеем". Доказана стратегия за регулиране на теглото, здравословен живот и дълголетие. ... Желаете ли да сте здрави и да се предпазите от най-страшните болести убийци, като инфаркт, инсулт, диабет, рак? Искате ли да водите живот без високо кръвно налягане, алергии, астма, настинки, мигрени и много други мъчителни заболявания? Представяте ли се по-стройни, витални и изпълнени с енергия, водени от стремеж към нови предизвикателства и желание за пълноценен живот без лекарства и чести посещения в кабинета на лекаря? Искате ли да ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Дали има феи в градината? Лаура вярвала, че има. Тя видяла една малка зелена вратичка в стъблото на голямата върба в края на градината и си помислила, че може би от другата ѝ страна живеят феи. Затова застанала с братчето си Даниел пред вратичката и зачакали. И наистина скоро няколко феи излезли през вратичката и ги поздравили. После ги повели със себе си и така започнали приключенията на Лаура и Даниел в страната на феите. Шърли Барбър е английска художничка, която от дълги години живее и твори в Австралия, а книгите ѝ са познати и обичани от децата в много страни. Текстовете са занимателни, а илюстрациите ... |
|
|
Епохата на квантовата биология. ... Животът е най-необикновеното явление в познатата ни Вселена - но как е възникнал той? Дори и в днешната епоха на синтетична биология и клониране все още е факт, че никой никога не е направил нещо живо само от нежив материал. Животът си остава единственият начин за създаване на живот. Дали не пропускаме някой важен елемент? Подобно на "Себичният ген" на Ричард Докинс , който предложи нов поглед към механизмите на еволюцията, "Живот на ръба" променя разбирането ни за фундаменталната динамика на нашия свят. Обединявайки своя опит в авангардната наука с несравнимата си ... |
|
|
Характеристики на картата: ламинирана с лайсни; размери: 175 x 107 cm. ... |
|
|
"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време чудо. Историята ѝ е минималистична, първична и започва от края - от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който добре да нашамароса целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..." Corriere della Sera "Земя на синовете" е съвършено различен от предишните му романи, но и тяхно логично продължение: както в "С." или "Зле ... |
|
|
Всеки има своята истина... Въпрос на гледна точка не е просто израз. А наше право. Право да виждаме със собствените си очи, да мислим със собствените си умове. Да търсим истината е призвание, което не ни напуска до края. Битката на ортодоксалната и неортодоксалната наука е факт. Но повярвайте ми, от това печелим всички ние. Колкото повече знание, толкова повече различни теории. Въпросите и отговорите са само частици от голямата картина. И колкото по-свободен е духът, толкова по-могъща е мисълта. Пътят е нелек, но пък е изпълнен с приключения. А какво друго да си поднесем като подарък, освен голямото приключение, ... |
|
|
Бялата лодка се плъзга по водите на Темза, а плясъкът на греблата се редува с гласа на Чарлз Доджсън, който разказва чудата история на трите дъщери на декана на колежа Крайс Чърч Хенри Лидъл. Главна героиня в приказката е едното от момиченцата - десетгодишната Алиса. Започва с един бял заек, който носи жилетка и часовник в малкото джобче. Ушатият герой си мърмори под носа и бърза. Вмъква се в дупка в земята, а след него се спуска и Алиса - пропадането е дълго, а с него започва великото приключение на книгата "Алиса в Страната на чудесата". Книгата е публикувана през 1865 година, Доджсън се подписва като Луис ... |
|
|
Мъдростта на притчите - тези приказни текстове, изтъкани от смисъл - съпровожда и напътства нас, хората, от самото начало на словото. Книгата в ръцете ви приютява на страниците си поучителни истории от всички краища на света, събрани грижливо като блестящи бисери в детска шепа. Във всички култури притчите са скъпоценно богатство. Те играят ролята на народна психотерапия, носят разума на древния опит, но и се развиват и непрекъснато обогатяват палитрата от теми и общочовешки ценности. Подредени по тематика и написани красиво и увлекателно, притчите в "Дар от мъдреците" оказват неотменна помощ в трудни моменти ... |
|
|
"Всеки век си има своето средновековие" беше казал Станислав Йежи Лец. Нашето - в двадесетия - продължи близо половин век. А самият му край ни се привидя като възраждане. Само не зная дали разбрахме какво точно се възражда... Основната причина да завърша политическите си спомени в края на века, е настъпването на качествено различен период: политическото някак изчезна и се привидя като месианизъм. Появиха се цар, генерал и множество дребни "спасителчета", всеки от които се кълнеше, че "не е като другите". И си ги избирахме. В новия век продължих политическия си живот вече не като участник, ... |
