"Драги читатели, Това е продължението на книгата Убиецът на Ботев. Нови архивни документи . Съдържа останалите непубликувани архиви, които разкриват кой, къде и как е погребал, четири дни след сражението, тленните останки на Христо Ботев. Ще се запознаете с: показанията на очевидец как е разнасяна из улиците отсечената глава на поета, заедно с главите на седем загинали четници; разказът на свидетел как Н. Обретенов като врачански управител след Освобождението е присъствал на молебените на гроба на войводата по покана на селяните от с. Медковец. Любопитно е какво се случва след това...?; нови свидетелства на ... |
|
Текстове от различни години. Свикнали сме да откриваме в миналото истории и образи, които потвърждават нашите представи, надежди и страхове. Историята произвежда различни разкази - от това, което вече е минало, до нас достигат откъслечни, слаби и силни гласове. Те се наслагват в хаос от звуци с картина, в която всеки открива това, което го интересува. Често се двоумим доколко е възможно да се даде адекватна картина на миналото? Дали историята наистина е гоблен, в който всеки се взира в своето малко парченце, както твърди Торнтън Уайлдър. Една историография е силна тогава, когато открива нюансите, вижда контекста, ... |
|
След Емили Дикинсън "Колекция в бяло" на Агата-А представя за първи път в България поезията на един от най-забележителните представители на руския поетичен авангард от началото на XX век, изящника Николай Гумильов , във великолепния превод на Георги Рупчев. Незаслужено неиздаван досега в България (с изключение на отделни негови стихове в литературни списания), вероятно поради ранната му смърт (разстрелян е през 1921 г., когато е бил на 35 години) или в сянката на първата му жена, великата Анна Ахматова, Гумильов е сред големите майстори-авангардисти в руската поезия, основател заедно с Ахматова, Манделщам, ... |
|
"През последните години от живота на Николай Хайтов , когато той беше и председател на Съюза на българските писатели, изпод перото му излязоха няколко книги с ярка и безпощадна публицистика - Време за разхвърляне на камъни и Който има ухо, да чуе, както и два тома Троянските коне в България. Ювеналовият гняв на художник-воин в безподобната по своята полемичност книга Троянските коне в България се пораждаше от многобройните примери на престъпно отношение на редица пишманполитици и лъжедържавници, които като колорадски бръмбари след началото на така наречения преход от 10 ноември 1989 г. опоскаха националното ... |
|
|
|
"Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII и XIX век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов , Захари Стоянов и други. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката ... |
|
"Мнозина смятат, че славата на Пловдив е предимно антична, че Филипополис е вечното му име. Може би упадъкът през средните векове, когато градът става разменна монета в балканските и европейски отношения, е основание за това... А може би причината е другаде. Малко се знае за новата история на града и по-специално за участието му в балканското и българското възраждане през XVIII-XIX в., когато Пловдив отново става средище на източноевропейската цивилизация и пак се връща към своята историческа роля да служи като мост между балканските народи, между Ориента и Европа, между Изтока и Запада. В този период Пловдив ... |
|
"Като птици са народните празници за българите - ще долетят, когато ти е тъжно или весело на душата, ще кацнат край теб, когато мъка те е срещнала, за да подхванат вярата ти... Като птици са народните празници - летят, прелитат, но винаги са с българите, защото те са духът на дедите." Николай Ников Книгата е един традиционен, богато илюстрован български календар, където подробно са описани празниците на българите, зародили се и съхранени през годините, именните дни, някои от които съпътствани от легенда. Показани са и различни обредни хлябове. Това всъщност е алманах, белязан от дати, носещ духа на дедите ни. ... |
|
През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак беше едно от най-сериозните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната ни. Логично е, че като секретар на държавния глава по националната сигурност по това време, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - преди, по време и след войната. Ето защо се стараех да предлагам анализи, експертиза и позиции - така, както разбирах своите задължения и отговорности към президента и както смятах, че той трябва да се държи и реагира за да защити националните интереси. Разбира се, за България несравнимо по- ... |
|
Втората част на "Официалния правописен речник на българския език" е посветена изцяло на глагола, наречен от акад. Александър Теодоров-Балан "слонът на българската граматика". Това обособяване се налага, за да може в словника на речника да бъде включен голям обем от активния речников състав на книжовния български език, използван през последните десетилетия. Същевременно отделянето на глаголната лексика в самостоятелен том дава възможност да се представят в пълнота правописните особености на българския глагол. Словникът е подготвен специално за това издание, като обхваща значително повече глаголи и ... |
|
Книгата събира проучвания от различни години. Направен е опит да се разгледат обхватно най-значимите аспекти от живота на възрожденската словесност, начините на осмисляне на себе си и света в творенията на представителни за епохата автори, оформили жанровия регистър на литературата на Българското възраждане. Четенето на текстовете се основава на разбирането за множествеността на контекстуалните хоризонти, в които тези творения се разполагат, а самите творби проектират и моделират нови хоризонти. Това дава възможност да се проследи динамиката на промените в тях и да бъде осъществено реконструирането им в процеса на ... |
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |