"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
"Слънцето в мен" кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме. Тя е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч. "Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си" - казва Мария Иванова. Доказват го ... |
|
10 минути, 10 месеца, 10 години. ... "Да се учим от своя опит - това ни прави човешки същества. И все пак има поне едно нещо, на което бих искала да науча децата си, без да им се налага да проливат всичката пот, кръв и сълзи, които обикновено са необходими: как да вземат правилни решения. Казано с две думи, тази книга предлага именно това - нов подход за правенето на избор, който да ви даде възможност сами да градите живота си, независимо от това къде сте родени, как сте прекарали времето си досега и какви грешки сте допуснали по пътя. Предлагам строга дисциплина, която може да ви помогне да замените хаоса с ... |
|
Съставител: Пламен Тотев . ... Шедьоври на Евтим Евтимов , Маргарита Петкова , Добромир Банев , Романьола Мирославова и най-хубавите любовни стихове от последните 10 години са събрани в книгата Горчиво вино. Сред тях са наградените творби в Националния конкурс за любовна лирика, селектирани сред стотиците стихотворения, участващи всяка година в конкурса. Заредете се с любов или изразете чувствата си към човека, когото обичате, с тези красиви любовни стихове. Любовта. Невидима за очите, но разпознаваема за сърцето. Защото то бие пълноценно, когато до теб е човекът, който те зарежда с емоция, нежност и сила. Любовта ... |
|
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |
|
Парче от икона В тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина си. днес хората поставят лицата си в празното място. за снимка. Тони Теллалов ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "Работните листове са неотменна част от учебния комплект по философия за 10. клас. Те са свързани с уроците за нови знания и съдържат писмени упражнения и задачи, които ще са ви полезни, ще ви обогатят и надяваме се - забавляват. Работните листов ви дават възможност за упражняване чрез писане, което е важно не просто за трениране на паметта, а и за подпомагане на осмислянето на учебното съдържание. Писането е дестилирана мисъл. Сами ще се убедите в това, докато отговаряте на въпросите и изпълнявате задачите, включени в различните рубрики в това помагало. ... |
|
На райски остров, облян от слънчеви лъчи, живееше геконът Голди, който искаше да стане звезда. От изгрев до залез слънце останалите обитатели на острова бяха зрители на шоуто на Голди. Но пътят към славата можеше да бъде самотен и изпълнен с перипетии... и да отведе Голди на изненадващо пътешествие към себеоткриване. Изключително забавна история за силата да даваме най-доброто от себе си на света... а чудото е това, което отеква обратно. ... |
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |