Има ли по-силна връзка на земята от тази между майката и нейната рожба? Няма прегради за любовта, уверява ни тъжната история за лястовичката и болното ѝ птиче! Затрогващата история разказва за болката по рожбата, която е далече, неограничената майчина любов и онази топлина, която никой друг не може да даде. Едно ранено лястовиче е оставено само, но майка му дори за миг не спира да тъгува за него. На хиляди километри разстояние тя намира начин отново да докосне най-свидното си. Години наред децата не просто се вълнуват от Майчина сълза, но проумяват, че в живота се случват и нещастия, че не винаги можеш да ... |
|
В романа си "Нещо човешко" Павел Поторочин ни въвежда в един свят, в който елементи на реалността се преплитат с визии на ръба на фантастичното. Както в книгите на Маркес . Както в книгите на Радичков. Романът на Павел Поторочин пулсира с интелигентност, доброта и проницателност, буди размисли и чувства, натъжава и развеселява. Написан е за хора, които умеят да се радват на хубавата книга. И умеят да съхранят в душата си тази радост - за дните и нощите, изпълнени с онези толкова човешки неща като самотата и смъртта, неумиращата надежда и вечната любов. "Тишината е нещо човешко, в началото Господ дал ... |
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
"Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други - с други хора, трети - биха могли да се случат, а четвърти - толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една-единствена история - моята история, която сега след толкова години ми извежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си..." Павлин Павлов Историята в книгата своеобразно продължава в страниците на "Записки от оня свят". ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей. ...Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам. ...Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
Адаптирано ученическо издание с уводна статия от доц. Елка Димитрова . ... |
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
|
"На оногова, който побеждава... ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава (Откр. 2:17). Винаги ми се е струвало, че героите от разказите на Деян Енев стискат в шепите си бели камъчета, независимо дали ги наричаме християни, или не. Ето знак за нещо неминуемо християнско при тях обаче - славата им винаги е в бъдещето и никога в настоящето. За да бъде едно произведение християнско, трябва да прозре горещата връзка между безславието днес и спасението утре." Протойерей Николай Нешков ... |
|
Най-ласкавата раздяла с миналото е възможна, като се посмеем с него за него - въпреки всичките тегоби, конфузи, гафове и недоразумения, които са ни сполетели. В книжката за Тазстрана ще се разпознаете, ще си припомните или ще узнаете как бе тогава, при социализЪма, че и след това. Как живееха, общуваха, немееха или се смееха малките хора, гъзарите и тузарите на Оная епоха. Защото все още си спомняме за нея с умиление или с омерзение, презрение и смут; все още са живи веселите случки и приключения на случайни индивиди и не толкова случайни типове и типажи. "Сказка за Тазстрана" отразява близкото, по-далечното и ... |
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
"Яворовата поезия - това е вълшебство, в което живее българската реч. Тая реч бе за него лоното на българския дух. В едно чудно стихотворение той пита къде е неговата Родина; в пръстта на тоя дол, на оня хълм? Или в тая повилняла сбир от вълци и овци, чието име е безброят?... Неговата истинска родина е: в майчиното слово, що най-напред погали моя слух; в откровителния дух на словото, на битието вечно ново; в гърдите ми, дето ридае нейното минало и дето бъдещето нашепва здрачните си сънища." Владимир Василев Книгата е част от поредицата луксозни издания Божествен дух на издателство Захарий Стоянов . ... |
|
Вълшебната призма е книга за приказката като феномен на словесното изкуство. Тя е книга за детската литература, за отношението фолклор - литература, за фантазията, за творчеството и изграждането на личността на детето. Тя е низ от споделени мисли и опит - мозайка, вплитаща теория и практика в подхода към етичното и естетичното в литературния поток и литературното творчество за деца. Книгата е опит за вникване в една деликатна материя от друг ъгъл, през който авторката търси истините за изкуството и изграждането на личността на детето от XXI век. Вълшебната призма е адресирана към широката аудитория от педагози, ... |