"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
|
"Един ден човек ще разбере Един ден, след като е посетил Луната, човек ще обходи и други планети. И тогава чак ще види колко хубава е била Земята и ще разбере, че е живял в рая, но не е знаел и не е оценил това." Атанас Далчев ... |
|
|
Атанас Звездинов все повече набляга на басните за нови времена и вече е получил признанието за новаторството си да постига художествени внушения чрез "изповедите" и "взаимоотношенията" на философски категории, предмети и абстрактни понятия, с което обновява и доразвива този хилядолетен жанр. А принос в жанра - това вече си е световна рядкост. Той продължава да държи на убеждението си, че сега именно баснята е необходима за опазване на нравствената същност на човека. ... |
|
|
Избрани стихотворения за деца с цветни картинки. ... Атанас Звездинов е роден на 5 август 1943 година в София. Завършил е славянска филология (чешки и български език и литература) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е в Националното радио, като редактор и главен редактор в няколко издателства, като директор на Дома на детската книга с музей "Ангел Каралийчев" към "Министерството на образованието" и главен редактор на списание "Родна реч". Издал е тридесет книги за възрастни и за деца - поезия и проза. Сред тях са: "Шепа жива вода", "Музика за ... |
|
|
С теорията за човешкия капитал са свързани значими пробиви в развитието на икономическото познание през втората половина на изминалия двадесети век. Това познание продължава да се разширява и вече предизвиква изменения в концептуален план по основните действащи парадигми в икономическата наука. Тъй като изследванията в тази област имат фундаментален характер, те не отричат постиженията на неокласическия синтез, но го доразвиват и обогатяват, променяйки по този начин вижданията за начина, по който функционира икономическата система при съвременните условия. По принцип задача на всяка теория, в това число и икономическата, ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Изданието съдържа ... |
|
|
"Настъпилите икономически промени след 1990-те станаха причина за драстично намаление на броя на овцете у нас и в някои други страни. Въпреки това на овцевъдството се гледа като на възможност и алтернатива за местните фермери и преработватели да произвеждат и задоволяват европейския пазар с висококачествено агнешко месо и овче сирене. По въпросите на овцевъдството в Института по фуражни култури - Плевен бяха проведени две научни конференции - през 2005 и 2006 г. Първата бе посветена на породата Плевенска черноглава овца - най-популярната местна порода за мляко, а през 2006 г. темата бе "Овцевъдството в Европа: ... |
|
|
Атанас Липчев е роден през 1951 година в град Варна. Завършил е българска филология в Шуменския университет "Константин Преславски". Пише и публикува свои разкази в периодичния печат през 80-те години. Тогава издава и първата си книга "Вълча любов" (1986) - сборник с разкази и новели. След това, почти 15 години, не написва нито ред. Занимава се с доста неща, включително професионален риболов, само не и с литература. През ноември 2004 г. издава втората си книга - романа "Тежки пари", а в самия край на 2005 г. романа "Тихият бял Дунав" (2005; 2007). Следват романите "Крадци" ... |
|
|
Родолюбивата Христоматия е построена не на някой от антологичните принципи - генерационни, азбучни, жанрови или някакви други, а именно на христоматийния - на тебе, читателю, ти е представено оцененото във времето, най-доброто, преминало през неговото сито. И най-хубавото на христоматията - това, че предполага равнопоставеност във всичко - на автори, на събития, на текстове. Разчита се и на философските прозрения на художествените ни мислители, които спояват отделните текстове. Би следвало всичко да е подчинено на онази центростремителна сила на съзнанието и сърцето. Творческото участие на художника Иван Димов е духовно ... |
|
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
|
"Днес хората у нас са угрижени, с невесели очи и усмивките са в дефицит. Тъкмо затова, напук на несгодите, горчилките, бедите, Атанас Тончев ни предлага един весели, нестандартен пътепис с усмивки, забавни истории и житейски поуки. В своята книга той крачи "със смях и присмех" по земята извън нашите граници, наблюдава и описва комичното в хората и живота - като шеговито, кога с ирония и сарказъм, или с при-вкуса на гротеската. Ала най-вече вниманието му е насочено към проявите на "нашенците", тръгнали по света с балканските си нрави и целия арсенал на байганьовщината..." Кирил Янев ... |
|
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
