"Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие. Ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено, очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание... Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор - не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в ... |
|
Етюди и критики ... "Така структурирана, книгата "Накърнимото" издава собствените ми авторски претенции към българската и преводната художествена литература и хуманитаристика, публикувана у нас през последното десетилетие на XX век, както и някои хаотични наблюдения върху "това наоколо" през наблюдавания период, пряко или косвено свързано с обекта на литературата. Текстовете са подбрани на принципа на представителната извадка - есета и литературна критика, по-голяма част от които излизали на страниците на специализирания литературен печат през периода." ... |
|
Изданието съдържа произведенията Поп, дама, вале и Смях в тъмното от Владимир Набоков . ... Поп, дама, вале Франц, младеж от малък провинциален град, е изпратен да работи в магазина на заможния си чичо, Курт Драйер. По време на пътуването си до Берлин, Франц сяда в едно купе с Драйер и младата му съпруга Марта, без дори да подозира. Още тогава е омагьосан от красотата на Марта, а малко след като започва работа в магазина, двамата завързват тайна афера. Сюжетът придобива по-мрачен тон, когато Марта решава, че Франц трябва да убие чичо си. Тя смята, че след като Драйер е мъртъв, ще наследят парите му и ще живеят заедно ... |
|
Една индианска легенда гласи, че ако имаш съкровено желание, трябва да хванеш пеперуда и да го споделиш с нея. Истинските желания винаги трябва да останат скрити, за да не се погуби магията на силата им. А пеперудите не могат да говорят - те не издават и звук дори. Ако искаш желанието ти да се сбъдне, трябва първо да уловиш пеперуда и да ѝ го прошепнеш, а след това да я пуснеш на свобода. Така желанието ти ще полети и ще достигне до знанието на Великия Дух. А той ще ти го сбъдне, защото си повярвал и защото си подарил свобода. В този сборник разкази ще откриете множество необикновени съдби, неосъществени мечти и ... |
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява "Рицарят монах" ... |
|
Книгата е предназначена за всеки, който иска да знае повече за своя мозък, независимо от своето ниво на познание за него. Изучаването на човешкия мозък не е лесна задача, тъй като той е най-комплексната структура в познатия ни свят. Авторът е представил тази сложна структура така, че да бъде достъпна както за специалисти в тази област, така и за хора, които искат да научат повече за себе си и своите близки и въобще за човека. Книгата дава възможност за разбиране на структурата и функциите на нервните клетки, частите на мозъка и мозъка като цяло. Човешкият мозък е това, което ни прави индивиди с различни ментални ... |
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
"С трепет посвещавам "скромний си трудец" на един такъв достоен читател. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: "За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: "Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина ... |
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
Романът е базиран на конкретни личности и събития от първите години на ХХ век - гемиджиите и солунските атентатори. Международно признат автор, Владимир Плавевски пише увлекателно, динамично, четивно, създавайки наситен с действие сюжет и пълнокръвни герои, с които читателят заживява. Салджията Йован и неговият помощник Арсений плават със сал по Вардар, наети от богат търговец да превозят стоката му от Велес до Солун. Пътуването се превръща в невероятно приключение, тъй като по пътя те попадат в поредица драматични ситуации. Сблъскват се с жестокостите на все още властващото по тези места робство и върховенството на ... |