Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Характерен белег за критическото перо на Чавдар Добрев е широтата на погледа и онази политическа и нравствена извисеност, с които той пристъпва към конкретните слабости и грешки на автора, на театъра... Тази му широта е произволна. Тя почива не само на мирогледа му, на широката му култура, на неговата ерудираност и знания, трупани някак свободно и волно, несмущавани от предразсъдъци и предварителни тези. Той не търси "правилното", интересува го правдата. Този вечен живот на истината, без който не може изкуството, както не може и действителността. ... |
|
|
Романът "Зюлейка Добсън" се появява през 1911 г. Наричат го ту бурлеска за живота в Оксфорд, ту блестяща сатира на университетския живот, аристократичните маниери и трагично - романтичната литература, ту смешно - лиричен разказ за цената, каквато една култура плаща за своите илюзии. Романът носи името на главната си героиня - внучка на ректора на оксфордски колеж, фатално красива млада жена, която пристига в университетския град. Тя довежда целокупното студентство, това изцяло мъжко общество, до умопомрачителната влюбеност, от която последват същински бедствия... Трагедия? Не! Висока комедия, облечена в красиво ... |
|
|
С „Жената без сянка” (1919) австрийският поет, драматург и либретист Хуго фон Хофманстал (1874-1929) ни въвежда в един приказен свят на духове, феи, вълшебни животни, крале и хора, в който цветовете на Ориента блестят със словесната изящност на виенския модернизъм. През образа на сянката - символ на незаченатите и неродените деца - започват да никнат въпроси за женствеността и майчинството, за отхвърлената бременност и желания аборт. Именно сянката е онова напрегнато поле, в което се сблъскват, оспорват и преобразуват страстите и копнежите на две семейни двойки, поставени пред изпитанията на съвместността. „Да откриваш ... |
|
|
Елизабет Щрьокер (една от първите жени-професори по философия в Европа) е основно действащо лице на сцената на днешната феноменологическа философия. Дълги години тя е ръководител на Кьолнския архив на Хусерл и Института по философия към Университета в Кьолн. Нейното творчество предлага едни от най-оригиналните изследвания на Хусерловата философия. Сред множеството произведения на проф. Щрьокер - някои от които днес вече класически - са: Философски изследвания на пространството (1965), История на науката като предизвикателство (1976), Аз и другите (Към въпроса за съ-отговорността) (1984), Феноменологически изследвания ( ... |
|
|
Изключителната съдба, примерът и творчеството на Гео Милев все повече привличат нашето внимание и интереси, задължават ни постоянно да го преоткриваме, да прихващаме гъсто сплетени гражданско-социални, нравствени и идейно-художествени означения, недостигани при колективния или индивидуалния прочит толкова години вече. Голямата му, повличаща духовност не е затихнала. Гео Милев и днес стои неотменимо, силно и дръзновено. ... |
|
|
Тези диалози не само дават израз на уникалните стилове на мислене на Хабермас и Дерида, а вкарват в действие самата сърцевина на техните философски теории. Всеки диалог е съпроводен от критическа студия, в която целта ми е както да хвърля светлина върху главните аргументи по отношение на терора и тероризма, издигнати от Хабермас и Дерида по този повод, така и да покажа мястото им в по-широкия контекст на теоретичните възгледи на всеки от тях. В тази книга за първи път Хабермас и Дерида се съгласяват да застанат един до друг, като отговарят успоредно на поредица от близки въпроси. Аз съм много благодарна за тяхната ... |
|
|
Защо да четем Фройд , пита ни д-р Иерохам в пролога към тези текстове, събрали над 15 години писане, но всъщност много повече десетилетия работа? А ако смятаме, че трябва да го четем, то как да го четем? Четенето винаги е встъпване в отношение, то предполага търсене на среща. Нека сравним четенето на Фройд с търсене на среща с един герой, нека наречем Фройд наш герой, нека сравним всичко това с драма(тичен) процес - тоест в крайна сметка с терапията на психичните състояния, предлага ни д-р Иерохам. Този драма(тичен) процес според него можем да наричаме още сценичен и преживелищен. А трябва ли да почитаме Фройд? Когато ... |
|
|
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
|
Защита на плурализма и равенството ... Буквално разбирано, равенството е идеал, който лесно може да бъде предаден. Отдадени на него мъже и жени го предават - или поне така изглежда - веднага след като организират някакво движение за равенство и разпределят властта, позициите и влиянието помежду си... Майкъл Уолзър (1935) е социално-политически и морален теоретик с огромно световно признание, професор в принстънския Institute for Advanced Studies. Тази книга е неговото основно произведение – в нея е разгърнато специфичното му разбиране за „комплексното равенство”, което представлява една от ключовите съвременни теории за ... |
|
|
Drawing on different versions of the constitutional analysis of culture, this study addresses the search for "new post-epistemological identities" of science, political culture and art criticism. The book offers hermeneutic investigations of issues like the rationality of science, the notion of dialogue relevant to the pluralist public spheres, and the character of art criticisms after the "end of art". Dimitri Ginev is a professor at the University of Sofia. His research interests include history of modern hermeneutics, cultural and social theory of modernity, non-foundational epistemology, and ... |
|
|
Клод Проспер Жолио дьо Кребийон (1707-1777) е сред най-прочутите френски романисти от края на епохата на Просвещението, личност-легенда в напарфюмираните парижки салони от първата половина на XVIII Век. Романът Заблудите (1736-8) е емблема на литературата от епохата, бляскав сблъсък - но в танц! - на ерудираното либертинство и стандартните нагласи на времето си. Чрез прочутата техника - имитация на мемоари се представя навлизането в светското общество на млад благородник. Онези, които го посвещават, са, разбира се, жени... И постепенно, водени от думите - ах, тези главни герои в заблудите на ума и сърцето! - разбираме, че ... |
|
|
Младежки окултен клас - година двадесета. ... "Възможните и постижими неща са предмет на миналото. Те са реализирани вече. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и доволни. Ще кажете, че в тези разсъждения има нещо метафизично. Според вас метафизичното не е реално. Всъщност не е така. Че нещата ... |
