В Рим понякога е достатъчно само едно кафе, за да се влюбиш! ... Кафето е един микросвят, една "Божествена комедия", която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло - кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе. Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в ... |
|
|
"Отче наш""Всичко в живота е постижимо" Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните. Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има. Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа& ... |
|
|
Метод на релакс и спокойствие Лечебни аспекти на фризьорството, козметиката и масажа ... Настоящият метод на фризура - масаж цели да покаже, че преди всичко прическата е свързан с енергийното и емоционалното чувствено тяло на човека, и после с физическото, че масажът е преди всичко енергиен и после физически. Че по време на работа, стилистът, коафьорът или пък козметикът, могат да работят върху най-важната част от човешкото тяло свързана с центъра, сърцето или т. нар. сърдечна култура, накратко сърдечната чакра. Та нали цялото човечество днес се е запътило към тази нова култура - сърдечната, преодолявайки залитанията ... |
|
|
Книга от поредицата бестселър "Ема". ... Няма начин да скучаете с Ема! Около нея винаги ври и кипи, бъркотиите я следват по петите, освен в случаите, когато самата тя е създала поредната вихрушка. Ето и сега – Ема ходи с клепнали уши, защото продължава да е скарана с най-добрата си приятелка Леа; с Бастиан нещата също не вървят така добре, както Ема си е представяла... Но не щеш ли, Мона я моли за помощ и Ема ще загърби своите грижи, защото работата е сериозна – Мона трябва най-после да разбере кой е баща ѝ. И понеже от майка ѝ за жалост нищо не може да се изтръгне, двете момичета предприемат ... |
|
|
"Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило. Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е - обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". ... По-висок и от къща, Железния човек стоеше на върха на скалата, на ръба, в мрака. Вятърът свиреше в железните му пръсти. Голямата желязна глава във формата на контейнер за боклук - контейнер с размерите на стая - бавно се завъртя надясно, после също тъй бавно се завъртя наляво. Железните уши се извиха насам, после натам. Чуваше морето... Тед Хюз (1930-1998) е английски поет и писател. "Ястреб в дъжда" и "Луперкал" са най-известните му стихосбирки. През 1984 г. получава почетната титла " ... |
|
|
С настъпването на нощта тя дълго седяла на прозореца и се опитвала да отгатне в коя къща умира чужденецът. А че умирал, за нея било повече от ясно. Само тя, единствено тя можела да му помогне, но не ѝ достигала смелост да го подири. Мисълта, че животът на ранения юнак е в ръцете ѝ, вече не я напускала. Райнер Мария Рилке (1875 - 1926) е един от най-значимите поети от края на XIX и началото на XX век. Роден е в Прага, но се смята за австрийски автор. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува много, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
Дебютната книга на Галиб Ислам е зашеметяващо пътешествие през историята на едно семейство в Безименната страна - всъщност всяка страна, която някога е била под колониално владичество. Протагонистът, Хидаят, от чието име се води повествованието, е глосолалист, затова и на места има объркан словоред. Но това придава още по-голяма експресивност на разказа, започващ от неговото раждане на едно вълшебно летящо килимче, след което се насочва до неговия прадядо, бунтовникът "марон", който се бори срещу британския империалист, робовладелеца Джон Куинси, после до дядо му, работещ в Министерство на записите и източниците, ... |
|
|
"Повечето хора не обърнаха внимание на новините. После обаче съобщенията за насилие заваляха... всичко стана реално и близко. Скоро започна да се случва с хората около нас. После интернетът изчезна. Телевизията и радиото замлъкнаха. Телефоните спряха да звънят. Всички прозорци бяха закрити, вратите - заключени.... Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди.. ... |
|
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |
