Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева , Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев , Красимир Дамянов , Любен Дилов , Николай Хайтов , Рашко Сугарев , Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които ... |
|
Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. Основният дял в творчеството му е свързан с българското село, Добруджа, Стара планина и животните. Йовков е съвършен художник. Той е най-чувствителният и най-нежният български писател. В неговия свят няма "злодеи". Но в този свят няма и "богове". В Йовковия свят има човеци. Има и грешници. Според разбиранията на Йовков човек е едно единство от слабости и добродетели. Тези мисли трябва да бъдат разбрани от всяко дете, защото това е част от нашия свят. ... |
|
Роланд и членовете на неговия ка-тет оставят зад гърба си Изумрудения град и се отправят към Кала Брин. Само че ги застига мразовеят - ураганен вятър, който помита всичко по пътя си. Пътешествениците се барикадират в единствената оцеляла сграда, до която успяват да се доберат. Очаква ги дълга и страшна нощ. Нощ, сякаш предназначена за истории край огъня. И Роланд започва да разказва как преди много години баща му го е изпратил на непосилна мисия: да открие и да унищожи страховития преображенец, оставящ след себе си диря от мъртъвци. Само едно хлапе като по чудо се спасява, само то може да разпознае съществото, което често ... |
|
"Тази книга е най-близка до фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана. Все пак вярвам, че читателят ще добие максимална представа за мен като филмов режисьор и като разказвач (като писател) и за това как в живота ми тези две неща се преплитат." Така Педро Алмодовар определя Последният сън (2023), сборник с 12 разказа, обхващащи богато разнообразие от теми, в пленително съжителство на фикция и реалност, и от епохи - от края на 60 -те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, ... |
|
"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си. Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем." Из книгата "Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, ... |
|
Разказите в тази книга са като полски букет. В тях има много красота, необичайни комбинации, резки смени в настроението и голямо разнообразие. Има абсурдни моменти пъстроцветни като лудостта на дъгата. Много чудати образи преливащи се от едни тонове в други. Много нежни спомени претрупани с цвят по цялата си същност. Но най-вече парченце от бъдещето - стръкче надежда, че този свят, който ни носи през пространството на вселената ни води към едно по-добро място. Там, където не сме просто неволни пътници на кабинковия лифт, а свободни хора - странни, но пълни с истини. Книгата предлага разнообразни картини на света, който ... |
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
Здравейте! Аз съм Ейприл Мей и до мен се намира един неканен и доста особен посетител. Той се казва Карл. Здравей, Карл! Прибирайки се от работа около три сутринта, Ейприл Мей се натъква на гигантска скулптура - триметрова статуя на робот трансформър в самурайска броня. Поразена от нейното излъчване и от майсторството на изработката, Ейприл заснема видео със своя приятел Анди, което заедно качват в Ютюб. На следващия ден Ейприл открива, че видеото се е превърнало в суперсензация. Животът ѝ напълно се преобръща... Карлове се появяват в още десетки градове по света, но Ейприл е първата, която ги е заснела. Сега тя ... |
|
Обединяващо начало в седемте сюжета са обредите, по-точно стародавните обичаи, характерни за словенската култура. Те, с изключение на едноименния разказ, дал заглавие на целия сборник, са положени в съвременен контекст, където придобиват нова роля и функция. На преден план е изведена темата за семейството, било то неосъществено (Ябълкоядка), било събрано и по-късно разделено поради житейски превратности (Червеният петел), или пък формално, каквото при други обстоятелства би станало истинско (Пчелно семейство). С виртуозен език авторката ни въвлича в свят, който не познаваме, макар да живеем в него. Заедно с ... |
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
Човечност и разбиране. Роуз Тримейн умее да пише с любов към човека и това се усеща във всеки ред, във всеки герой. Спомняте си Лев от Пътят към дома , нали? Американският любовник е сборник от 13 разказа, писани през последните няколко години и издадени в общо книжно тяло в началото на 2016 г. В тези разкази има забранена любов, мечти за ново начало, смърт, въобразени светове, семейни отношения, разпад и надежда. Мястото на действието е различно - от емблематични европейски градове като Париж и Барселона, до затънтената станция Астапово в далечна руска провинция. Затънтена, но свързана с едно знаменателно събитие, ... |
|
Търговецът и папагалът Един ориенталски търговеи имал папагал. Един ден птицата съборила шише с олио. Търговецът се ядосал и ударил папагала с пръчка отзад по главата. Оттогава папагалът, който по-рано проявявал интелигентност, престанал да говори. Перушината на главата му опадала и скоро оплешивял. Един ден, докато седял на рафта в магазина на своя господар, влязъл плешив клиент. Видът му силно развълнувал папагала. Пърхайки с криле, той подскачал наоколо, кряскал и накрая за изненада на всички проговорил отново: „И ти ли събори шишето с олио и те удариха по тила, че вече нямаш коса?" Тези параболични ориенталски ... |