Мадоната с коженото палто е прекрасно написана любовна история, завладяваща класика за любовта и загубата, емоционално силна и трогателно дълбока. В периода между двете световни войни младеж на име Раиф е изпратен от баща си в Берлин, за да научи производството на сапун. Там, по оживените улици на града, елегантните музеи, отговорната политика и прословутите кабарета, случайна среща с красива художничка полуеврейка го преобразява завинаги. Животът на Раиф се променя в един миг, когато се влюбва в Мария Пудер. Заради копнежа да принадлежи на жената, която обича, главният герой се противопоставя на социалните норми и ... |
|
Дванадесет разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина. Изберете тази книга ако желаете: да разберете, че времето, в което живеем, едва ли е най-трудното; да научите за изпитанията, през които предците ни са преминали през годините на османското владичество, борбата за църковна независимост, войните за обединение и строителството на съвременна България; да узнаете, че идеализмът, безкористното, истинско родолюбие, достойнството и храбростта на българите не са измислени, не са мит. Всъщност нищо в тази книга не е измислено, а само осмислено от едни впечатлителни, добронамерени и честни очи; ... |
|
Трето издание. ... Всяка книга на Дона Тарт, забележителна във всяко отношение фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години. Романът Щиглецът - несъмнено литературно събитие от световна величина - е мрачна, динамична и вълнуваща история, достойна за Дикенс (както отбелязва и критиката), историята на един млад мъж, загубил рано майка си в терористичен атентат, израстване сред тайните и сенките на антикварно магазинче в Ню Йорк и фалшивия, лекомислен блясък на Лас Вегас. Тио Декър тръгва по трудния си път, съдбоносно преплетен с историята на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Манюня" на издателство "Лабиринт. ... Заедно с третата, заключителна част от трилогията за Манюня при вас идват мощна доза огромно удоволствие, фойерверки от щастие, шеги и слънце, невероятното умение да живееш с усмивка, весело, с лекота. Докато проследявате "подривната" дейност на трите неразделни приятелки, лудетините Манюня, Каринка и Нарка, ще научите: как да си направите бронежилетка от капаци на тенджери и пагони от станиол и мукава; как да се гримирате красиво с химически молив; как да заблудите околните, че сте от кралската флота; как да получите за ... |
|
Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
Европейска награда за литература 2016 г. ... Йоргос Дукарелис, професор по археология от Атинския университет, се завръща в Малките Циклади двайсет години след археологическата експедиция, която го превръща в знаменитост и променя завинаги личния и професионалния му живот. Предстои му още една експедиция, този път до дълбините на собствената му душа. Обикаляйки отново местата, на които някога е живял, сред спомените и невидимите нишки, които го свързват с три жени от далечното минало, близкото минало и настоящето, под яркото слънце на Егея, между скалите, безплодната земя, морето и необятната синевина на небето, Дукарелис ... |
|
"Припукаха пушки. Стъклата на прозорците зазвънтяха, къщите се залюляха, върху земята сякаш падна черна сянка. Шибил се спря, страшен, хубав. Накъса броеницата, но карамфила не хвърли, кръстоса ръце на гърди и зачака." Йордан Йовков ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |