Те, вятърът. Разкази

"Вятърът - тоя нехранимайко - заради него обедняхме и ходехме боси и гладни. Защото искахме да го хванем, да го яхнем, да се вдигнем с него над земята. Да летим свободни, млади и да галим върховете на планините с петите си.

Вятърът. Заради него остаряхме така неусетно. Той нахвърля сняг върху косите ни. Вятърът. Заради него изгубихме силите си, той ги взе и ги отнесе на небето, да ги даде на звездите, за да светят още по-ярко, а ние да мечтаем още по-силно да ги стигнем."
Из книгата

"Разказах тези спомени на дъщеря си - Мария, за да не забравим. Да не забравим всички онези, които направиха живота ни такъв, какъвто беше - хубав, лош, труден, цветен, единствен по рода си, Не искам да запомня майка си и баща си само на избледнели снимки, искам да остане историята им за тези, които ще поемат по стъпките им. Животът ни е празен без онези, с които сме го споделили. Затова искам да подаря тези спомени не само на себе си, а и на всички, с които преглъщахме горчивите и сладки хапки на живота - на мама, на тате, на сестрите ми и брат ми, на баба, на сина ми и дъщеря ми, и на всички, които изпълниха живота ми с истории. Защото спомените ни не са просто думи - те са хора, които ще живеят, докато ги помним."
Из посвещението на книгата

Потайниче
София 1172
жк Дианабад бл. 24
info@potayniche.com