"Разказвам истории с думи и картини – ето с какво се занимавам." Дейвид Маккий ... Историите за световноизвестното слонче Елмър , любимец на всички деца, са вече тук! Елмър е слон, покрит от горе до долу с шарена мозайка и всички обичат неговите цветни кръпки. Той е голям почитател на шегите. Обича ги и неговия черно-бял братовчед - Уилбър. Елмър има страхотна идея как да изненада братовчед си и то повече от веднъж! Запознатите с творчеството на Дейвид ще се съгласят, че точно определен Маккий стил не съществува. Дейвид признава, че е обект на много и разнообразни влияния. Докато следвал изкуство, бил ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
"Някой да не се e страхувал, ама честно, от тъмното? О, един такъв някой живееше в хралупата на улучената от мълния бука. И о-бо-жаваше тъмното! Не защото беше кой знае какъв куражлия, смелчага и юначага. А защото Бухала, като всяка нощна птица, ненавиждаше светлината. Или по-точно - недовиждаше в светлината." Из книгата Илюстрации - Невена Ангелова. ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев . Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
|
"Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят - светът, в който оцеляването е въпрос на смелост." Росен Карамфилов "Това е роман откровение, роман мост, роман полет. Той просто е другото лице на любовта, противоотрова на болката, този текст е необятна територия на свободния дух. Този роман подарява живот!" Здравка Евтимова "Чета " ... |
|
|
Катя Воденичарова е родена в София през 1926. Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия, а след това специалността „Български език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи 33 години в БНР – редакция „Детско-юношески предавания“ и редакция „Хумор, сатира и забава“. Творчеството и е посветено на децата. Автор е на осем радиопиеси, шест куклени пиеси, осем театрални пиеси, осем телевизионни пиеси и сценарии за филми, както и на десет книги с повести и разкази – “В първи клас“, “Янка, бабино момиче“, „Момче-юначе“, „Приказки за Радослав“, „Хоп Троп“, „Артистът от нашата улица“, “Един метър над земята“, „ ... |
|
|
Мила Ламбовска е завършила психология в СУ "Св. Климент Охридски". Развива консултативна практика в областта на психологичната астрология. Провежда социално-психологически тренинги и консултиране по фирмена култура, изграждане и управление на екипи, лидерство и мотивиране на хората в организациите. В края на 1996 г. Мила Ламбовска под псевдонима Мила Кировац издава "Ода за Гицу-Бацу", книжка с непатетични стихове за любовта и други. През май 2007 г. издателство "Жанет 45" издаде изящното ѝ поетично томче "Лилà". ... |
|
|
„Лили тръгна на разходка. Първо срещна леля Котка. Тя под крушата лежеше на шезлонг и си четеше. След любовни сериали най-обичаше журнали: мода, зодии и клюки, кратки разкази с поуки, както и интимни теми... А любовните поеми, публикувани в списания, бяха тайната и мания.“ Из „Лили във фермата“ ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
