В сборника с разкази "Първо лице единствено число" героят на Мураками , човек на средна възраст, се връща към своите младежки увлечения, преживявания и спомени. От страниците звучи музика - джаз, класика, поп - и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят. Спомени, спомени, а сякаш точно онова, което се изплъзва от спомена, ни преследва най-дълго... Стегнатата, остроумна ... |
|
Четвърт век след излизането на "Алиса" и небивалия ѝ успех, Луис Карол решава да разкаже историята така, че да я направи разбираема и увлекателна и за най-малките читатели: запазва героите и сюжета, но го олекотява и скъсява, премахва стиховете, главоблъсканиците и игрословиците и дори приобщава малчуганите, като ги превръща в действащо лице в повествованието - приканва ги да се взрат по-внимателно в рисунките, да отговарят на несложни въпроси, да разклатят книжката, за да видят например как трепери от страх Заекът. Меките хармонични илюстрации на Елена Базанова смайват с точните детайли и внимателното ... |
|
Да и не, плюс и минус, красиво и грозно - колко скучен би бил светът и колко труден би бил животът, ако не се научим да виждаме изобилието от нюанси на всяка ситуация! В тази "Черно-бяла история" Лиско Лис и приятели ще ви подсетят, че светът е пълен с цветове, решения и възможности! И отново ще ви накарат да се усмихнете! А може би дори и да се залеете от смях! Книгата е част от поредицата "Лиско Лис и приятели" от Слави Стоев . ... |
|
"Навремето в България се строеше интензивно и мащабно. Вестник Работническо дело се задъхваше да описва ежедневно трудовите подвизи на пролетарската класа с епични словосъчетания. Студенти и ученици късаха от учебния си залък, за да съберат богатата реколта и да я превърнат в компот. Хидроинженери градяха язовири, за да има вода и българите да живеят по-хигиенично, без да си честитят банята. Вестник Стършел с карикатурно-фейлетонни похвати кандърдисваше хората да крадат по-малко от своята общонародна собственост. Агитаторите громяха с лозунги и речи малката правда, както я беше обозначил Живков. Тружениците на тихия ... |
|
В този сборник съм разказал осем истории. Едни сюжети са свързани с преживени от мен самия неща. За други някой ми е говорил. За трети не съм съвсем сигурен как се появиха. Така или иначе, стори ми се важно да ги разкажа. По моя начин. ... |
|
Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание и драматичните събития около него насочват вниманието на стотици хиляди хора по света към съдбата на македонските и тракийските българи. Един от тях е американският журналист Алберт Сониксен. Каузата на освободителните борби в Македония го завладява и през 1907 г. той пристига в България. Остава почти цяла година в Кюстендил, за да научи български език, а след това заминава с редовен паспорт за Солун и Воден, където изчезва от очите на властта и минава в нелегалност, присъединявайки се към македонските чети. Този смел и неочакван подвиг на един американски журналист ... |
|
Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба ... |
|
Книгата включва 15 разказа, различни по стил, обем и тема, фокусирани върху съвсем различни социални групи, върху обществени или лични събития - от снежната катастрофа в Южен Китай до нормален учебен ден в една прогимназия; от разговорите между двама редови полицаи до семейна драма по време на картината заради епидемията от коронавирус; от историята на най-обикновен младеж, който работи на пълни обороти в модерен китайски град, до историята на възрастна поетеса, муза за младежите от миналото поколение... Всяка от историите разкрива пред читателя непознати страни от живота на модерното китайско общество, и в същото време ... |
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
Непримирими, свободолюбиви и любопитни към света - такива са героите на британския писател Алън Силитоу в неговата най-популярна книга Самотният бегач на дълго разстояние. По страниците на този литературен шедьовър в девет разказа живеят пълнокръвен живот обикновените хора от покрайнините на английския индустриален град: автомобилни механици и пощенски раздавачи, работници, продавачки и домакини, безработни и момчета от изправителни домове. Тях Силитоу представя крайно реалистично и без излишна романтика. Той не спестява и не разкрасява, а единствено среща читателя с борбените представители на едно сурово общество, които ... |
|
"Данила Райчева умее да разказва истории. Прави го със забележителен психологически усет и човешка топлота. Умее да пренася читателя в сътворения от нея свят, защото ситуациите, създадени от нея и героите, с които ги населява, са част от нашия живот днес, в България. Силата ѝ е в автентичността и обичта, с която описва хората и им позволява да имат свой живот в творбите ѝ. Разказите на Данила Райчева остават в духовния строй на читателя, помагат му да преодолее пропасти и го учат да лети към светлината и доброто." Здравка Евтимова "Данила Райчева, като артист на сцената, присъства във всеки ... |