Кралицата на Франция редовно се усамотява в мрачна кула на брега на Сена, която символизира тайните и престъпленията на абсолютната власт. Там загиват всички мъже, примамени в кулата, за да прекарат с кралицата една любовна нощ. Но какво става, когато поредният любовник се оказва собственият ѝ син? Когато към кръвосмешението е възможно да се добави и детеубийството? През 1832 година, Александър Дюма е на върха на славата си като драматичен автор, когато пише Нелската кула, пиеса, в която свободно ползва историческите факти и с бурна романтичност пресъздава епохата. С този шедьовър на приключенската историческа ... |
|
Книга 59 от поредицата "Златни детски книги" ... Просперо леко докоснал дъщеря си с магическа пръчка и тя заспала дълбоко, тъй като духът Ариел точно тогава се появил пред господаря си да даде отчет за бурята... - Е, мой храбър дух - казал Просперо на Ариел, - как изпълни задачата си? Ариел описал живо бурята и всички страхове на мореплавателите, как кралският син Фердинанд пръв скочил в морето, как баща му си помислил, че вижда любимият му син да се изгубва, погълнат от вълните! Уилям Шекспир е роден в Стратфорд на Ейвън, Англия, на 23 април 1564 г. Така наречения Шекспиров "канон" съдържа 38 пиеси, ... |
|
Историята на най-дълго играния спектакъл в един и същ състав с света."Не 10, а 11 ноември е датата, която променя българския театър завинаги. Годината е 1992. Героите са Ивайло Христов, Дони и Коцето-Калки, а представлението е "Секс, наркотици и рокендрол", разбира се." Петя Дикова "Дони и Коцето са жива емоционална палитра, от която маестрото (Ивайло Христов) си цопва от време на време по нещичко - каквото му е нужно в момента. Звездите са оставили ненужното си его вкъщи и просто следват Ивайло. Така правят големите, а публиката не може да бъде заблудена кой е голям и кой се е качил на егото ... |
|
Това е третият том на моите пиеси. Писани са в по-друго време - така наречената перестройка ("Касетофонът") и първите години на така наречената промяна (останалите четири заглавия). Всичките тези пет пиеси съм писал за определени актьори и съм ги поставил в театър "Взъраждане". Касетофонът (1988) - Първият ми опит за монодрама, написана специално за актрисата Ивана Джеджева и изиграна от нея в театър "Възраждане" (1990-1992) Трендафил Акациев - поет на соцреализъма и демокрацията (1991) - Отдавна имах намерение да направя спектакъл по стихотворение на легендарния студентски поет Трендафил ... |
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
Изданието включва следните произведения: Довиждане до другия живот; В Старо село накрай света; В Старо село накрай света - част 2; Ще те накарам да се влюбиш; Далечна сянка на далечните дни. ... |
|
Това са пиеси, които съм писал вече като режисьор. Всички те са написани специално за Бургаския театър и поставени от мен на бургаска сцена. Смея да кажа, че тогава Бургаския театър беше в своя разцвет - с много разнообразен и силен актьорски състав и с един изключителен сценограф Тодор Станилов. ... |
|
"Седем пиеси към един реквием" от Веселин Стоянов е книга за Васил Генов, малко известен у нас музикант, който за краткия си живот получи призвание в чужбина. Книгата разказва за неговия живот и разкрива одухотворената артистичност, бляскавата виртуозност и огромния репертоар - всичко което го поставя сред най-големите пианисти."Васил беше една много силна личност. Момче със собствени идеи. Аз дори мислех, че трябва малко да бъде контролиран. Беше като чистокръвен жребец, темпераментът му стигаше до крайности. Извървя интересният си път очарован от това, което прави. Васил Генов притежаваше необикновен ... |
|
"Бертолт Брехт беше изключително надарен писател, който пръскаше във всичко създадено зародишите на мисли и духовни движения, предопределени да поникнат и да дадат плод след време. Желанието му беше да подбужда, да разговаря и спори, да помага на хората да мислят. Това "сократовско начало" изпълва цялото му творчество. Затова произведенията му не пускат читателя, карат го да се задълбочава в тях, привличат го с нова сила. И ако съвременниците само предполагат какво е значението му, едва бъдещите поколения ще проникнат в цялото богатство на творчеството му." Лион Фойхтвангер ... |
|
Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
След запознанство в Tinder Корина и Дейвид попадат под карантина. Оказва се, че момчето, което им е донесло пици, бивш колега на Корина, е заразено от ковид . Сега бившата келнерка и плахият учител по музика Дейвид остават затворени за 14 дни в дома на Дейвид. Хаотичният начин на живот на Корина опъват нервите на вегана Дейвид, който обича реда. За сметка на това тя му помага обаче да осъществи контакт със съседката си, която той харесва, макар че този факт я натъжава. Защото 14-те дни, които тя прекарва заедно с Дейвид опъват преди всичко нейните нерви. При това се оказва, че карантината може да бъде и продължена, ... |
|
Книгата включва три пиеси по романи на Вики Баум . ... Действието в романа на Вики Баум Хората в хотела, послужил като основа за пиесата, която е многократно екранизирана, се развива по време на голямата световна икономическа криза от 20 -те години на миналия век, но разказът за него звучи изключително актуално. Тук е представен цял един паноптикум от много провалени човешки съдби. Зад претенциозната фасада на хотела като катализатор за съдбовни срещи между хора се разкрива преди всичко хаосът. В него отчаяните герои продължават да търсят своето щастие, макар за съжаление да не могат да го открият. Но въртящата се врата ... |